“Искам някъде теб да те има...

Във една заснежена гора,

в малка къща с горяща камина

и с прозорче със ледни цветя.

Да ни свети единствено огънят...

А в ъглите, в стаения здрач,

да затулим излишните спомени,

скрили в себе си всеки наш плач.

Да се влюбя във тебе безпаметно,

не от виното, просто така...

И да зная, че даже след зимата,

ти ще пазиш за мен любовта.

А в камината огънят пръска

малки, жълти, искрящи звезди.

Открадни си от моите устни...

потопи се във мойте очи...

Искам някъде теб да те има...

Та дори и през триста морета.

В една зима... Някъде там...

И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

- caribiana”