“И в края на историята, преди да каже наздраве, завършваше винаги с едно и също изречение, което всички на масата можехме да изрецитираме в хор: "Виждате ли какво нещо е езикът, оня си мислил, че ме пързаля, щото не му се стояло самичък, аз си мислих, че го пързалям, щото и на мен не ми се седеше самичък, а се оказа, че ни е изпързалял и двамата. Ама пък тъй драго никога не ми е било.”