“Че човек е самотна светулка в безкрайната тъмнина на нощта.Светлината му е толкова слаба, че огрява микроскопична част от пространството, а наоколо е студ, мрак и страх.Но ако отместиш поглед от тъмната земя там долу и погледнеш към висините (само толкова се иска - да обърнеш глава!), ще видиш, че небето е цялото в звезди.Те сияят с равна, ярка и вечна светлина.Не си самотен в мрака....Онези, които са на небето, виждат твоята светлина и тя им помага да понесат студа и мрака на Вселената.”