“...може би искате да създавате нехудожествена проза, но при всяка възможност преобразявате фактите, преувеличавате и ги разкрасявате и дори въвеждате образи, места и събития, които нямат нищо общо с автентичния материал. В такъв случай вие сте роден белетрист, което е далеч по-мило, отколкото да ви кажат, че сте роден лъжец. Белетристиката наподобява в много голяма степен лъжата. Изхождате от нещо реално, но поради някаква конкретна причина (да не ви заловят, да изхитрувате, да вземете пари или каквото и да било) вие променяте поне един ключов елемент при разкриването му. Вместо да си признаете, че са ви посинили окото в бара, където сте се домогвали до приятелката на някого, може да кажете, че както сте си карали ски из Върмонт, при един завой сте се забили в муцуната на заспала мечка. За да не накърните своята гордост, измисляте лъжа и покрай нея — цяла история. Ако ви е навик да лъжете, защо не преодолеете този греховен импулс, като започнете да пишете белетристика?”