“Заглежда се в рафта с книгите. Вие всезнайковци такива, доставчици на житейски мъдрости, наконтени специалисти по фантасмагории. Ето ви всичките, обединени от тесногръдата вяра, че с думи се проправя път. Колко време само залагах на вас, колко време ви пусках да гнездите в кухината на моята неопитност. Край на тия неща. Радикално отхвърлям господата на ума, които ми даваха наготово дешифриран света. Превърнахте ме в хамстер на цитати. На вашата словоохотливост дължа несгодите си. Искам чувството, не предчувстваното, делото, не книгата. С настоящото до второ нареждане обявявам нефилтрираната действителност за моя пътеводна звезда, най-сериозно говоря. Установено е и може да се докаже, че умът – колкото и да му симпатизираме – умът потиска жизнерадостта.”