“Мрачините на неотдавашния тоталитарен тунел бяха ясни: оттук дотук ти спущат кошарка за живот, за мисъл, за глас, за разгръщане на талант. Нито педя по-нататък. Спущат ти всекидневната дажба типов хляб, типова работа, типово събрание, типов вестник, типова забава. Не е нужно ти да изобретяваш, да си създаваш свой образ на съществуване. Дори е забранено и се преследва.”