“Ако това не се беше случило, той нямаше да си тръгне от смяна на сутринта и да я види. Нямаше да види червените ѝ обувки, златната броня и лъскавата кестен Ява коса. Нямаше да чуе смеха ѝ, който до края на живота му щеше да го кара да се чувства така, сякаш някой тича бос вътре в гърците му. Тя често казваше, че всички пътища водят към предопределено то ти място. За нея това беше нещо. За Уве обаче това беше някой.”