Трендафилка > Трендафилка's Quotes

Showing 1-3 of 3
sort by

  • #1
    Екатерина Томова
    “Отвориш едната книга, умрелите хора оживяват, загиналите държави се развъдат, отвориш другата, размирише на нечувани дървета, оживеят пресъхнали реки ... Отвори трета, обадят се незнайни думи, ама ти ги разбираш, щото си изучен по тях, та ти се отворят на пътищата към невидени земи по кантинентите. Голяма работа е книгата, Зуица,сто очи ти дава и хиляда прозорци!”
    Ekaterina Tomova, Забравените от небето

  • #2
    Екатерина Томова
    “- Що бе , тате, се инатиш и седиш самичък, на, докъде си я докарал, с вятъра да си приказваш.
    - Че що да не приказвам, за стари работи си приказвам с него, то ги знае.
    - Ще те хване – викат – самотията.
    - Каква самотия? Е, колко живина има наоколо, и ветрището, и градината, и слънцето, не видите ли?
    - Махни ги тия работи, хора трябва да има покрай тебе!
    - Че мене ми е пълна с народ и къщаса, и душаса.
    - Какъв народ, да не си се пощурил?
    - Майка се обажда от долапете, тате слиза от таваня, бабичката ми шумоли от кюмбето и небето грее през джамът… Пък в тей стени ми е останала младостът, ей, и силата ми е останала в тях! Мене толкова гласове ме спохождат и ми огряват душата, глухи ли сте, или съм ви родил без акъл!



    И една машинка донели от тяхната машинария.
    - Котлон е – викат – това, да си вариш по-бърже кафето.
    - Че аз не бързам, аз си вървям с времето, пречи ли някому?
    - Не пречи, ама това е за удобно.
    И една жица забодоха на таваня, та хватиха тока да ми светел.
    - Нища! Тей работи са за вас, мене и без тях ми се не губи удобното, тъй съм научен от дете, пък чиляк си носи детето в него си, ако ще да е на сто и повече години.”
    Екатерина Томова, Забравените от небето

  • #3
    Екатерина Томова
    “Шумоляха роклите им, до петите копринени на госпожите, чаткаха папуците на важните там господа, прислугвах, прислугвах, ама си знаех, че и те носят в тях си купчина пръст…
    И ми беше смешно, че са тъй важни.
    Не знаят ли?
    Наконтени, нагласени, мърдат, ядат, важно си кипрят образът…
    Пък я ги гледам и ги видям купчина пръст, наденати в рокли, в панталоне, надути, и ме надува смях…”
    Екатерина Томова, Забравените от небето



Rss