Ivan > Ivan's Quotes

Showing 1-22 of 22
sort by

  • #1
    Albert Einstein
    “Two things are infinite: the universe and human stupidity; and I'm not sure about the universe.”
    Albert Einstein

  • #2
    Joseph Heller
    “Insanity is contagious.”
    Joseph Heller, Catch-22

  • #3
    Joseph Heller
    “He knew everything there was to know about literature, except how to enjoy it”
    Joseph Heller, Catch-22

  • #4
    Joseph Heller
    “The enemy is anybody who's going to get you killed, no matter which side he is on.”
    Joseph Heller, Catch-22

  • #5
    Joseph Heller
    “I want to keep my dreams, even bad ones, because without them, I might have nothing all night long.”
    Joseph Heller

  • #6
    Joseph Heller
    “...[A]nything worth dying for ... is certainly worth living for.”
    Joseph Heller, Catch-22

  • #7
    Joseph Heller
    “He was going to live forever, or die in the attempt.”
    Joseph Heller, Catch-22

  • #8
    Yordan Yovkov
    “Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.”
    Йордан Йовков

  • #9
    Yordan Yovkov
    “Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто”
    Йордан Йовков

  • #10
    Димитър Димов
    “Стори й се, че в душата й умираше нещо, което нямаше да се върне никога. И това, което умираше, бе радостта от живота, почтеността, вълнението и топлината на любовта й.”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #11
    Pablo Neruda
    “If nothing saves us from death, at least love should save us from life”
    Pablo Neruda

  • #12
    Христо Фотев
    “Позволи ми да мисля за тебе...

    Позволи ми да мисля за тебе.
    Да си спомня за тебе.
    Отново
    да се влюбя във тебе.
    Бъди ми
    и жена, и сестра.
    Аз не мога.
    И не зная защо, но не мога
    да приема, че всичко е просто
    акробатика някаква в тъмни
    и самотни квартири. Самотна
    и звънтяща възбуда, с която
    ме измамва коняка... Лъжа е
    и оркестъра, който засвирва,
    и ръката, която ме търси,
    и жената, с която аз станах
    и танцувах туист... Аз не мога
    да живея без кратките срещи
    по крайбрежните улици. Просто
    да потъна в дълбоката сянка
    на дървото, което се вслушва
    в гласовете ни... Колко е смешно.
    А е страшно, когато те няма
    под дървото, което забрави
    гласовете ни, смешните думи
    и прекрасните думи, които
    ти отнесе със себе си... Мила.
    Позволи ми да мисля за тебе.
    Да се влюбя във тебе.
    Отново
    да повярвам във тебе.
    Бъди ми
    и жена, и сестра.
    Съществувай!
    Неизвестно с кого -
    съществувай!

    И си спомняй за мене понякога.”
    Христо Фотев, Колко си хубава, Господи!

  • #13
    Христо Фотев
    “Колко си хубава!

    На М.К.

    Колко си хубава!
    Господи,
    колко си хубава!

    Колко са хубави ръцете ти.
    И нозете ти колко са хубави.
    И очите ти колко са хубави.
    И косите ти колко са хубави

    Не се измъчвай повече - обичай ме!
    Не се щади - обичай ме!
    Обичай ме
    със истинската сила на ръцете си,
    нозете си, очите си - със цялото
    изящество на техните движения.
    Повярвай ми завинаги - и никога
    ти няма да си глупава - обичай ме!
    И да си зла - обичай ме!
    Обичай ме!
    По улиците, след това по стълбите,
    особено по стълбите си хубава.
    Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
    си хубава... Най-хубава си в стаята.
    Във тъмното, когато си със гребена.
    И гребенът потъва във косите ти.
    Косите ти са пълни с електричество -
    докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
    Наистина си хубава - повярвай ми.
    И се старай до края да си хубава.
    Не толкова за мене, а за себе си,
    дърветата, прозорците и хората.
    Не разрушавай бързо красотата си
    с ревниви подозрения - прощавай ми
    внезапните пропадания някъде -
    не прекалявай, моля те, с цигарите.
    Не ме изгубвай никога - откривай ме,
    изпълвай ме с детинско изумление.
    Отново да се уверя в ръцете ти,
    в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
    Как искам да те задържа завинаги.
    Да те обичам винаги -
    завинаги.
    И колко ми е невъзможно... Колко си
    ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
    че искаш да ме задържиш завинаги,
    да ме обичаш винаги,
    завинаги.

    Колко си хубава!
    Господи,
    колко си хубава!

    Колко са хубави ръцете ти.
    И нозете ти колко са хубави.
    И очите ти колко са хубави.
    И косите ти колко са хубави.

    Колко си хубава!
    Господи,
    колко си истинска.”
    Христо Фотев, Колко си хубава, Господи!

  • #14
    Alan Cohen
    “Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен , когато не получава любов.Но не това ни наскърбява . Болката започва , когато не даваме любов.Родени сме , за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.Светът ни кара да вярваме
    , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат. Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми . Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна . Въпросът е какво даваме !”
    Alan Cohen

  • #15
    Gabriel García Márquez
    “No medicine cures what happiness cannot.”
    Gabriel García Márquez

  • #16
    Stephen  King
    “Get busy living or get busy dying.”
    Stephen King, Different Seasons

  • #17
    Димитър Димов
    “Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #18
    Димитър Димов
    “Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогниваше съзнателно, за да не я върне към миналото й. Тя го усети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а само вълнението, което изпитваше към него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той.”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #19
    Дамян Дамянов
    “Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
    ще търся Щастието! То боли!
    На Щастието името е Мъка!
    Без мъка няма Щастие, нали?”
    Дамян Дамянов, Живей, измислице любов

  • #20
    Димитър Талев
    “Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.”
    Димитър Талев

  • #21
    Дамян Дамянов
    “С този профил, с този поглед тих
    ти бе богиня някога за мене.
    Аз нямах бог и теб боготворих...
    Но твоята божественост студена
    ме гледа днес от образа ти строг,
    в който пръв път виждам хладината.

    ...Как лесно е създаден всеки бог
    и колко лесно падат божествата!”
    Дамян Дамянов, Живей, измислице любов

  • #22
    Димитър Талев
    “Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”
    Димитър Талев, Железният светилник



Rss