Simone > Simone's Quotes

“The early women rise before I do. Their lamps splinter the gloom of the kitchens. They chatter in whispers as they brew tea for the cooks. Windows are open to counter the heat of the ovens. Outside, the sky is as black as my soul.”
― K. Ritz, Sheever's Journal, Diary of a Poison Master

“I have words for this patently pedantic policy and what the mildly misogynistic men who tried to run my life could do with it. And if it rhymed with "dove it up their mass," I'd never tell a soul.”
― J. Rose Black, Chasing Headlines

“Of course, during the centuries the justice was always a rather elastic term, but always till now and “everywhere the justice is the same thing – the usefully for the stronger” (Plato, The Republic).”
― Todor Bombov, Socialism Is Dead! Long Live Socialism!: The Marx Code-Socialism with a Human Face

“I remember Peyton [Manning] called me as soon as I got out to Denver. He started the conversation by asking me, ‘When did you get in?’ We mainly just talked to get familiar with each other.”
― Vernon Davis, Playing Ball: Life Lessons from My Journey to the Super Bowl and Beyond

“     Illicit flight Alfa Bravo Charlie quickly reached a predetermined altitude and stopped dead. The passengers on board screamed the way people do on fairground rides. The shuttle hesitated momentarily and then shot forward accelerating rapidly to reach a blistering 145,222 miles per hour. They were in a Mach 22 situation. The cries from on-board could not be heard from the ground. Neither did anyone in the great metropolis of Llar witness the bright blue vapour trail the craft left behind in its wake. It was after all overcast and raining heavily.”
― A.R. Merrydew, Our Blue Orange

“You shall address me as ‘My Dearest’,’ he repeated in a mocking voice, trying to copy her tone. ‘You will forget all about this conversation when you leave this room.’ It was interesting that tone; it had a sort of hypnotising ring to it.”
― Max Nowaz, The Three Witches and the Master

“Various large trees— willowy peppers and especially the pines—seem to be reaching down to hold your hand.”
― Tom Hillman, Digging for God

“Water suddenly remembered their prior visit and questioned, “What was I saying when you left so abruptly? Oh yes, I was telling you that I was alive and sentient. I was going to explain to you that everything is alive. Everything is connected: you, me, the trees, the plants, the soil, and the rocks. Everything! Do you know how much of you is made up of me?”
― Ellen J. Lewinberg, Joey and His Friend Water

“Беше времето на небесната война."
...
Нейният баща и беше разправял за ръцете. И за кучешките лапи. Винаги, когато оставаше насаме с някое куче, той се навеждаше и помирисваше кожата на стъпалата му. "Тази миризма - обичаше да казва, сякаш описваше аромата на глътка бренди - е най-великата на света! Букет! Полъх от грандиозни пътешествия." Тя се преструваше на погнусена, но кучешката лапа си оставаше едно чудо - никога не лъхаше на мръсотия. "Като катедрала! - бе възкликнал баща й. - Може би лъх от тази или онази градина, от зелена поляна или от цикламена леха - досущ смес-концентрат от всички обходени през дена пътеки."
...
Спалните бяха притихнали като тъмни джобове на златен костюм."
...
На зазоряване, когато се промъкваше вкъщи, тя го намираше заспал в креслото на баща й, изтощен от професионални и лични грабежи. Тя мислешеза Караваджо. Има такива хора, просто трябва да се вкопчиш в тях, да се впиеш в плътта им, за да не полудееш в тяхната компания."
...
В Канада пианото не може без вода. Отваря се капакът и се оставя чша вода. След месец чашата е празна."
...
В пустинята водата е обичана като жена - изтичащ между пръстите лазур, чийто капки галят гърлото като звуци от любимо име. Поглъщаш нечие отсъствие. На жена. В Кайро. Бели, протяжни извивки на надигащо се от леглото тяло - тя се надвесва през прозореца и дъждът попива в голата й плът."
...
Тя го мразеше, когато говореше така. Тогава погледът й ставаше любезен, а вътрешно изпитваше желание да го зашлеви. Винаги бе искала да го зашлеви и осъзнаваше сексуалността на този акт."
...
Красивите песни на вярата пронизват въздуха като стрели, минаретата разговарят, сякаш разнасят слуха за любовниците, които вървят в студения утринен въздух, наситен с миризмата на дървени въглища и хашиш. Грешници в свещен град."
...
От този миг нататък, бе му пошушнала тя преди, или ще намерим душите си, или ще ги изгубим."
...
Как се случи това? Да се влюбя и да се разчленя.
Бях в ръцете й. Бях дръпнал ръкава на ризата до рамото, за да ивдя белега от ваксина. Обичам го, казах. Този блед ореол на нейната ръка. Виждам как спринцовката чертае драскотина. Пробив - и срумът прониква. Това се е случилоотдавна, когато е била на девет години, в салона за физкултура.”
― Michael Ondaatje, The English Patient

“Hard writing makes easy reading.”
― Wallace Stegner, Crossing to Safety

“I felt like lying down by the side of the trail and remembering it all”
― Jack Kerouac, The Dharma Bums

“said without looking up. ‘That’s no reason not to say goodbye”
― Jeffrey Archer, Only Time Will Tell

“The shelf was filled with books that were hard to read, that could devastate and remake one's soul, and that, when they were finished, had a kick like a mule.”
― Mark Helprin, Winter's Tale

“What... is the wind in that door?”
― Sir Thomas Malory, Le Morte d'Arthur