Itsbuba19 > Itsbuba19's Quotes

“Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.”
― Захари Карабашлиев, 18% Сиво

“‎"Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото.”
― Zahary Karabashliev, 18% Сиво

“Дисбаланс е да си нещастен. Дисбаланс е да си щастлив. Балансът е някъде просто да си.”
― Zahary Karabashliev, 18% Сиво

“Задушавам се от тъга.

Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“-а в живота опитваш да замениш една праволинейност с друга. предлагаш да го разглеждаме отзад напред, вместо отпред назад, от дясно на ляво, вместо, както сме свикнали, обръщаш местата на после и преди, философстваш, търсиш посока в едно необятно... 18% сиво. а всъщност единственото сигурно е това сега, което е и началото, и краят, и преди, и после, и алфата, и омегата, 18% сиво и 100% сега...друго просто няма!”
― Захари Карабашлиев, 18% Сиво

“В редките ни напоследък целувки се усещаше онази жилка хлад, която мога да сравня с полъха на вятър привечер след средата на август, когато съм чувал стари варненци да казват, че морето се обръща.”
― Zahary Karabashliev, 18% Сиво

“Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.”
― Zahary Karabashliev, 18% Сиво

“Лягам в дясната половина на леглото. Нейната, лявата, усещам като рана.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“...черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересният негатив изглежда безконтрастен и недоразвит. Детайлите обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“Ние сами избираме собствените си провали(...)Защото знаем, дълбоко вътре в себе си знаем- можем да ги понесем.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“Ревност изпитват...ревниви хора. Несигурни в себе си хора. Привързани към някого. Към нещо, което...те не притежават така или иначе. Ревност е...да се страхуваш да изгубиш любов. Ревността е...страх.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“Ако това, което се случи с мен, не се е случвало с теб, няма как да си го представиш. А ако се е случвало, няма защо да си го припомняш...Кой има нужда от още една книга за раздяла? Кой има нужда от още една тъжна книга? Кой има нужда от още една книга въобще!”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“Classical music should play in every train station and every airport, damn it. Every departure needs a soundtrack.”
― Zachary Karabashliev, 18% Gray

“Обижда ме това, че кратерите по луната ще са същите, солеността на океана - същата, октановите числа на бензина, съдържанието на захар в "Пепсито" - същите. Някои неща просто остават същите.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“Сега отчитам, че последните две години съм работил много здраво над това доходите ми да са високи, а ежедневието - непоносимо скучно. Знам, че това е положението с повечето ми колеги и колегите на техните колеги. Отдавна не съм срещал интересни хора. Отдавна не съм чел книга.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“...curse them with dirty looks for the next hour or so,
... I`m funny when I want to be funny. Damn it, I`m hilarious.
.... there on that boulevard, one hand in my inside pocket and another resting on the cab door, the world froze and went mute in a kind of revese deja vu, in which I saw Stella for the first time.
...the torn T-shirt which hardly covered her slowly freezing nakedness
... or perhaps those were the sizes of the holes in your soul, Artist, which you try to conceal with that buckets of paint?..
.. God let me find myself .”
― Zachary Karabashliev, 18% Gray

“Кого обичаме, когато обичаме? Другия или себе си в другия? Не е ли другият просто едно огледало? Не търсим ли в това огледало единствено своите отражения? А когато нещо в другия ни дразни, това не са ли именно щрихите, които излизат от очертанията на това отражение?”
― Захари Карабашлиев, Хавра