Мариана Манолова > Мариана's Quotes

“Докато не му ги зададат, човек не знае отговорите на въпросите на живота.”
― Salman Rushdie, Shalimar the Clown

“- Как успяваш винаги да си толкова щастлив?
- Много просто, гади ми се от тъгата.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Иска ми се да кажа, че съм прекалено голяма, за да играя. Всички си играят, но когато човек порасне малко, се казва, че общуваш.”
― Emma Juslin, Frida ja Frida

“- Ще ми липсваш цял живот.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“„Ръката на Диего е в моята. Като две деца сме. От онези малките, дето се срещат в детската градина и се обичат с любов, много по-голяма от тях самите.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“..бедите имат много лица; и че ако човек не стане господар на обстоятелствата, обречен е да бъде поробен от тях.”
― Еймър Тауълс, A Gentleman in Moscow

“... има разлика между това да се помириш с положението и да се примириш с него.”
― Еймър Тауълс, A Gentleman in Moscow

“Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня точно, но бяхме седнали на последната седалка на автобуса, и тя ми каза, че с годините книгите се променят точно като хората, н с тази разлика, че хората могат да те изоставят, ако вече нямат полза, интерес или поне някакво чувство към теб, но книгите никога няма да те напуснат. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или завинаги, но те никога няма да ти обърнат гръб, дори и да си ги предал, ще чакат тихо и скромно на някой рафт, докато се върнеш при тях. Ще чакат и десет години, няма да се оплакват. И една нощ, когато неочаквано ти се прииска някоя книга, дори и в три през нощта, дори и да си я бил зарязал отдавна, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този момент на нужда. Няма да се прави на обидена, да търси претекст да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали все още си подхождате, а ще дойде веднага щом я потърсиш.Книгата никога няма да те разочарова".”
― Amos Oz

“Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.”
― Ray Bradbury, Fahrenheit 451