Julie > Julie's Quotes

“I don't like people who have never fallen or stumbled. Their virtue is lifeless and it isn't of much value. Life hasn't revealed its beauty to them. ”
― Boris Pasternak

“Happiness. Simple as a glass of chocolate or tortuous as the heart. Bitter. Sweet. Alive.”
― Joanne Harris, Chocolat

“You get a little moody sometimes but I think that's because you like to read. People that like to read are always a little fucked up.”
― Pat Conroy, The Prince of Tides

“All grown-ups were once children... but only few of them remember it.”
― Antoine de Saint-Exupéry, The Little Prince

“On ne voit bien qu'avec le cœur. L'essentiel est invisible pour les yeux.”
― Antoine de Saint-Exupéry

“C'est tellement mystérieux, le pays des larmes.”
― Antoine De Saint-Exupery, The Little Prince

“You're beautiful, but you're empty. No one could die for you.”
― Antoine de Saint-Exupéry, The Little Prince

“Tu sais… quand on est tellement triste on aime les couchers de soleil…

-Le jour des quarante-trois fois tu étais donc tellement triste? Mais le petit prince ne répontit pas.”
― Antoine de Saint-Exupéry, The Little Prince

“Les enfants seuls savent ce qu’ils cherchent”
― Antoine de Saint-Exupéry, Le Petit Prince

“Woman is sacred; the woman one loves is holy.”
― Alexandre Dumas, The Count of Monte Cristo

“Food is the new rock and roll.”
― David Nicholls, One Day

“She sat still, trying to hush her secret heart.”
― Margaret Landon

“Многоточие...
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен... Скъсан... Просто малко...
Човекът нещо искал е да каже...
Но... изведнъж се сетил... Премълчал го...
...Защо - не знаеш... Скъсаната нишка
останала. А той самият - де го?
Три точици... Прекъсната въздишка...
Единствен спомен... Някому... От него...”
― Дамян Дамянов

“Memories warm you up from the inside. But they also tear you apart.”
― Haruki Murakami, Kafka on the Shore

“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
― Георги Господинов, Балади и разпади

“... И нищо че крила корави нямам!
И нищо че животът ме ограбил
и ми оставил само черни жалби
и туй сърце, което толкоз страда!

О, нека всичко, всичко да ми вземат,
но към света да ми оставят само
едно око, с което да го виждам,
едно сърце, с което да го чувствам,
една ръка, с която да го сложа
завинаги в най-честния си стих!”
― Дамян Дамянов

“Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?”
― Мартин Карбовски