Stella > Stella's Quotes

“I did not want to think so much about her. I wanted to take her as an unexpected, delightful gift, that had come and would go again — nothing more. I meant not to give room to the thought that it could ever be more. I knew too well that all love has the desire for eternity and that therein lies its eternal torment. Nothing lasts. Nothing.”
― Erich Maria Remarque, Three Comrades

“It's only terrible to have nothing to wait for.”
― Erich Maria Remarque, Three Comrades

“The music enchanted the air. It was like the south wind, like a warm night, like swelling sails beneath the stars, completely and utterly unreal... It made everything spacious and colourful, the dark stream of life seemed pulsing in it; there were no burdens any more, no limits; there existed only glory and melody and love, so that one simply could not realize that, at the same time as this music was, outside there ruled poverty and torment and despair.”
― Erich Maria Remarque, Three Comrades

“Modesty and conscientiousness receive their reward only in novels. In life they are exploited and then shoved aside.”
― Erich Maria Remarque, Three Comrades

“- Смятате, че не си подхождаме? Правилно. Ала хората, които са родени един за друг, по-лесно могат да се разделят. Също като тенджерата и похлупака, направени по мярка - те се отделят без трудност. Но ако капакът не отговаря на тенджерата и трябва да се набие с чук в нея, то при опит да ги отделиш - много лесно нещо може да се счупи.”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“Няма нищо по-опасно от жена, която харесва всичко. Какво трябва да направи тогава един мъж, за да харесва само него?”
― Erich Maria Remarque

“‎"Имам чувството, че се намирам сред хора,
които възнамеряват да живеят вечно.
Поне така се държат.
Треперят за имуществото си
и нехаят за пропуснатия си живот.”
― Erich Maria Remarque

“И внезапно ме обзема неизразимата печал на отлитащото време - то тече ли, тече и променя всичко, а когато се върнеш, не заварваш нищо от предишното. Ех, сбогуването е тежко, ала завръщането понякога е още по-тежко.”
― Erich Maria Remarque, The Road Back

“Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“„Страданието и болката винаги са задължителни за високото съзнание и за дълбоко чувстващото сърце. Истински великите хора, струва ми се, трябва да изпитват на този свят велика скръб”
― Erich Maria Remarque

“Когато се разделят, хората винаги говорят фалшиви думи, винаги лъжат, понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост, докарваща им единствено горест и отчаяние, че не са съумели да се сбогуват по друг начин, и че последният спомен, който си оставят, е осквернен от разправии, недоразумения и омраза.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Дали и сега тя не е съвършено различен човек, дали не води някакъв свой живот, в който никога не ще проникна? Дали няма да си остане такава, дори да пламна с всички пожари на любовта? Ах, любовта... Факел, който пада в бездна и едва тогава показва колко дълбока е тя.”
― Erich Maria Remarque, The Road Back

“Не сме нито глупави, нито умни.Винаги сме някъде по средата.Това ни уморява и ни прави тъжни.Човек трябва да знае къде му е мястото.”
― Erich Maria Remarque Translated by A.W. Wheen

“Не е вярно — помисли той. — Полусън в бавно гаснещата нощ. Как могат да бъдат верни думите, казани в тъмнина? Искрените слова искат много светлина.”
― Erich Maria Remarque, Arch of Triumph: A Novel of a Man Without a Country

“‎"- Колко съм глупава! — помисли тя и се изправи- Човек плаща за всичко в живота си.
Кое ми даваше право да мисля,
че вече съм се разплатила?”
― Erich Maria Remarque

“Днес бихме бродили из пейзажа на нашата младост като пътници. Ние сме обгорени от фактите, преценяваме различията като търговци и потребностите като касапи. Не сме безгрижни вече - а страхотно безразлични. Ще бъдем там - но ще има ли живот в нас?

Изоставени сме като деца, а имаме опита на стари хора, станали сме сурови, тъжни и повърхностни - струва ми се, че сме загубени.”
― Ерих Мария Ремарк, All Quiet on the Western Front

“Look, words are like the air: they belong to everybody. Words are not the problem; it's the tone, the context, where those words are aimed, and in whose company they are uttered. Of course murderers and victims use the same words, but I never read the words utopia, or beauty, or tenderness in police descriptions. Do you know that the Argentinean dictatorship burnt The Little Prince ? And I think they were right to do so, not because I do not love The Little Prince , but because the book is so full of tenderness that it would harm any dictatorship.”
― Juan Gelman