Христина Гутева > Христина's Quotes

“тихо
струи

през клепачите
през мълчанието

тихо никнат

думи
и светове

докато изричам -
съществувам”
― Валентин Дишев, Тиха книга

“Целият се тресеше, сякаш сега се материализира и още е наполовина в отвъден свят. Сякаш е танцувал безразсъдни танци със сенки и кошмарни спомени, надничал е в забранени ниши на живота и в ъглите им е видял несметени трохи от смъртта" (Дестилация)”
― Явор Цанев, Вино за мъртвите

“ЛЮБОВНО

Мирише непростимо на цветя.
И непростимо никъде те няма.
Не ми се диша. Никаква пчела.
И никаква раздяла по-голяма.

Ако те видя, ще е може би.
А може би е само част от нищо.
Мирише непростимо на върби,
които като всичко са излишни.”
― Николай Милчев

“Един тензухен облак пропуска суроватката на луната.”
― Петър Чухов, Камуфлаж

“Плътта е остров за изгнанници,
забравили,че съществува времето.

Тук единствено въздухът
издиша всичко, което имаме.”
― Теодора Тотева, Преди тишината

“една буква разстояние понякога променя всичко:
ти си умен, ти си у мен”
― Крис Енчев, Очакваното неочаквано

“Аз съм изречен.

Дори да не виждам
на кладенци дъното,
дори да се взирам
в окото на гарвана,
спящ на зелена трева.
И по стъпки наречени
връщам се,
дори да не чувам
смеха на вълните,
дори да не чувам
на Парките шепота,
на совалките -
за край на пътеките.
Сетивата са глухи,
но сърцето е бялото
на Агнеца.

И съм изречен.”
― Божидар Пангелов, Делта

“***
дните без теб са като водни змии и сънища
накъдето и да забравяме времето
не отминават
синият въздух се влачи по мен
когато си тук те сънувам”
― Васил Прасков, Слабини

“Годините се промъкват
през малки цепнатини -
насред плътта оформят
геоложка история
(изписана по учебник),
а моята е все още
във втората си епоха -
едва няколко събития
са нагънали
значимо релефа -
поне знам
как да кръстя
реката върху лицето си”
― Христо Мухтанов, Опити за еволюция

“Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
...
Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича ...
Господи, всичко
на мама прилича!”
― Николай Милчев, Мокра светлина

“нарисувай ми една приказка
с много алено
като виното
в което те удавих
без да подозираш”
― Крис Енчев, Очакваното неочаквано

“Щом службата вечерна върви към своя залез,
сто сини минзухара кандилата си палят.

из "Есенна църква”
― Николай Милчев, Тънък дъжд

“Oh, if only it were possible to find understanding,” Joseph exclaimed. “If only there were a dogma to believe in. Everything is contradictory, everything tangential; there are no certainties anywhere. Everything can be interpreted one way and then again interpreted in the opposite sense. The whole of world history can be explained as development and progress and can also be seen as nothing but decadence and meaninglessness. Isn’t there any truth? Is there no real and valid doctrine?”

The master had never heard him speak so fervently. He walked on in silence for a little, then said: “There is truth, my boy. But the doctrine you desire, absolute, perfect dogma that alone provides wisdom, does not exist. Nor should you long for a perfect doctrine, my friend. Rather, you should long for the perfection of yourself. The deity is within you, not in ideas and books. Truth is lived, not taught. Be prepared for conflicts, Joseph Knecht - I can see that they already have begun.”
― Hermann Hesse, The Glass Bead Game

“I am nothing special, of this I am sure. I am a common man with common thoughts and I've led a common life. There are no monuments dedicated to me and my name will soon be forgotten, but I've loved another with all my heart and soul, and to me, this has always been enough..”
― Nicholas Sparks, The Notebook

“Sometimes fate is like a small sandstorm that keeps changing directions. You change direction but the sandstorm chases you. You turn again, but the storm adjusts. Over and over you play this out, like some ominous dance with death just before dawn. Why? Because this storm isn't something that blew in from far away, something that has nothing to do with you. This storm is you. Something inside of you. So all you can do is give in to it, step right inside the storm, closing your eyes and plugging up your ears so the sand doesn't get in, and walk through it, step by step. There's no sun there, no moon, no direction, no sense of time. Just fine white sand swirling up into the sky like pulverized bones. That's the kind of sandstorm you need to imagine.

And you really will have to make it through that violent, metaphysical, symbolic storm. No matter how metaphysical or symbolic it might be, make no mistake about it: it will cut through flesh like a thousand razor blades. People will bleed there, and you will bleed too. Hot, red blood. You'll catch that blood in your hands, your own blood and the blood of others.

And once the storm is over you won't remember how you made it through, how you managed to survive. You won't even be sure, in fact, whether the storm is really over. But one thing is certain. When you come out of the storm you won't be the same person who walked in. That's what this storm's all about.”
― Haruki Murakami, Kafka on the Shore

“The only thing greater than the power of the mind is the courage of the heart”
― John nash

“That which is alive in you is immortal.”
― ~ Upanishads

“If a cluttered desk is a sign of a cluttered mind, of what, then, is an empty desk a sign?”
― Laurence J. Peter

“Out of clutter, find simplicity. From discord, find harmony. In the middle of difficulty lies opportunity.”
― Albert Einstein, The Quotable Einstein

“Tell me the story..
About how the sun loved the moon so much..
That she died every night..
Just to let him breathe...”
― Hanako Ishii

“Всеки един от нас рано или късно губи важен човек от живота си. И няма вариант, в който той може да остане същия след такава загуба. Но това не означава, че ще спрем да срещаме нови хора в живота си - хора, които да ни заведат на другия край на сърцето.”
― Радослав Гизгинджиев, Рай

“Жаждата е необходима, защото тя единствено ни подсказва, че имаме нужда от нещо. Но не винаги можем да определим за какво сме жадни - дали за любов, дали за наказание, прошка или промяна. Не спираме отчаяно да търсим начин да утоляваме жаждата си. Понякога може да се успокоим само когато срещнем някакъв поглед, а понякога един поглед може да успее да ни припомни, колко силна жажда изпитваме.”
― Радослав Гизгинджиев, Рай

“Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг.”
― Радослав Гизгинджиев, Рай

“Да не оставам,
никъде да не оставам по-дълго от възторга си.”
― Илко Димитров

“It was love at first sight, at last sight, at ever and ever sight.”
― Vladimir Nabokov, Lolita

“It's only terrible to have nothing to wait for.”
― Erich Maria Remarque, Three Comrades

“Don’t walk in front of me… I may not follow
Don’t walk behind me… I may not lead
Walk beside me… just be my friend”
― Albert Camus

“Поезията е нещо неопределено, което непреодолимо се налага да бъде казано, изкрещяно, прошепнато повече или по-малко право в ухото на вселената.”
― Георги Рупчев

“Всеки умира сам в себе си, колко пъти умира?”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Live to the point of tears.”
― Albert Camus