“Ще надхитриш ли смътта, Гривньо, ще и отмъстиш ли?
Ще!
Видях, децата умират, близките умират, умират мъжете, майките ... Човешкото умира. Само нечовешкото, дето не е направено от човешко месо, само то е по-здраво, пъ-дълго, по-неумиращо.
Че седнах на станът.
И затъках.
Ще ти дам да се разбереш проклетнице проклета смърт, ще видиш!
Всичко натъках на платно, на черги, на пътеки, на киченици, на халища, на простори! Нали само ръките ми останаха, барем от тях да излезе нещо несмъртно. Дето няма да легне в земята, да стане купчина пръст.”
―
Ekaterina Tomova,
Забравените от небето
