“...Животът в Рая не е приличал на тичане по права линия, отвеждаща ни в неизвестността, той не е бил приключение. Движел се е в кръг от познати неща. Неговото еднообразие не е било скука,а щастие."
"Ако Каренин беше човек, а не куче, отдавна да беше заявил на Тереза : "Виж какво, вече не ми е приятно да нося нсяка сутрин хлебче в устата си. Не можеш ли да ми измислиш нещо ново?" В това изречение се съдържа цялата обреченост на човешкия род. Времето на човека не обикаля в кръг, а препуска по права линия напред. И тук се крие причината човек да не може да постигне щастието, защото щастието е копнеж по повторението.”
―
Milan Kundera,
The Unbearable Lightness of Being
