Slavipeev > Slavipeev's Quotes

“То целият свят е болен,синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила.”
― Elin Pelin

“Една мисъл не ми дава мира - защо избягах от живота. Спасих ли себе си,
или се погубих?”
― Елин Пелин, Под манастирската лоза

“Павел отвори очи и я погледна студено, недружелюбно, като че искаше да и каже махни се оттук! Тя разбра. От удареното й сърце протече кръв, но тя държеше до гърдите си своето мечтано щастие, своите блянове, своите надежди, своето едничко свето упование и не искаше да го изпусне, а искаше да го вземе, да го завладее, да го има. Тя го прегърна близко, сладко, обви го с малките си ръце, покри го с тялото си, потопи го в гърдите си и впи устата си в устата му. Но Павел бързо я оттласна със силните си ръце и каза с неприятен глас:
— Остави ме, какво си се разглезила!”
― Елин Пелин, Гераците

“Те, птичката — нищо животно, па и тя не забравя гнездото си!..”
― Елин Пелин, Гeрaцитe. Зeмя.

“Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?”
― Елин Пелин, Под манастирската лоза

“То птичката, Йордане, дето се е мътила, тамо ще си отиде.”
― Елин Пелин, Гeрaцитe. Зeмя.

“Вчера срещнах случайно на улицата нашия добър приятел от кафене Малка България, бае Вездесъщов. От отдавна не бял го виждал и право да ви кажа, искрено се зарадвах, защото тоя бае Вездесъщов е един добър и приятен човек, весел и духовит. Въобще забележил съм, че приятните хора всякога са весели и малко или много духовити и задължително умни. За такъв човек не жали сърцето си — отдай му го всецяло. С такъв човек е удоволствие и насаме да поприказваш, а и в компания да седнеш да си пийнеш, и на лов да отидеш, и табла да поиграеш, и да позлодумничиш по адрес на някой несимпатичен приятел. Пък удоволствие е и тъй нищо да не правиш, а да седиш и само да го гледаш. Защото и физиономията на такива хора те подкупва. Може да не е хубав, може би дори да е грозен, но се пак от лицето му се излъчва нещо такова, как да го кажа, човек не може и да го знае какво е, флуид ли е, лъчеизпускание ли е някакво, радиоактивност ли е но във всеки случай нещо привлекателно, което предразполага и печели симпатии.”
― Елин Пелин

“Искам да стана най-после човек - човекът е съчетание от грешки.”
― Елин Пелин, Аз, Ти, Той

“Той беше душа, пораснала в покорност на съдбата — мека, блага, изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край, че тоя свят не ще се тъй да дърви, а един ден ще се оправи.”
― Елин Пелин, Разкази. Гераците

“Как ще живеем, ако не гоним измамата?”
― Елин Пелин

“Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”
― Елин Пелин, Разкази. Гераците

“Aз таквоз… тикви не обичам.”
― Елин Пелин, Разкази

“Смелостта е нещо относително. Във всяка жива твар е вложен инстинкта за самосъхранение. Той се проявява или като страх, или като смелост, зависи от обстоятелствата.”
― Елин Пелин, Аз, Ти, Той

“И приказките, и песните, и мечтите са все за това - да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек”
― Елин Пелин

“Драги ми господине разпитва една случайно срещната крава, къде е пътят за Цариград. Кравата изпада в недоумение от запитването и си признава, че за първи път в живота си чува за подобно пасище.”
― Yordan Radichkov, Ние, врабчетата

“Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно.”
― Yordan Radichkov, Ние, врабчетата

“По покрива шетат врабци, слънцето грее приятно, паяк пъпли забързано и прекарва телефонни жици, та по тях да си съобщава кога някоя муха се блъсне в жиците.”
― Yordan Radichkov, Ние, врабчетата

“Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока за цял живот ще ви държи влага.”
― Йордан Радичков, Ние, врабчетата

“За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо. Две кола тръне пренесе, закрепи трънето на дървото и направи такова голямо гнездо, като че не правеше гнездо, ами хан.”
― Yordan Radichkov, Ние, врабчетата

“Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока за цял живот ще ви държи влага.”
― Йордан Радичков, Ние, врабчетата