Viki Mm > Viki's Quotes

“He dug so deeply into her sentiments that in search of interest he found love, because by trying to make her love him he ended up falling in love with her. Petra Cotes, for her part, loved him more and more as she felt his love increasing, and that was how in the ripeness of autumn she began to believe once more in the youthful superstition that poverty was the servitude of love. Both looked back then on the wild revelry, the gaudy wealth, and the unbridled fornication as an annoyance and they lamented that it had cost them so much of their lives to find the paradise of shared solitude. Madly in love after so many years of sterile complicity, they enjoyed the miracle of living each other as much at the table as in bed, and they grew to be so happy that even when they were two worn-out people they kept on blooming like little children and playing together like dogs.”
― Gabriel García Márquez, One Hundred Years of Solitude

“It's enough for me to be sure that you and I exist at this moment.”
― Gabriel García Márquez, One Hundred Years of Solitude

“Then he made one last effort to search in his heart for the place where his affection had rotted away, and he could not find it.”
― Gabriel Garcia Marquez, One Hundred Years of Solitude

“- Смятате, че не си подхождаме? Правилно. Ала хората, които са родени един за друг, по-лесно могат да се разделят. Също като тенджерата и похлупака, направени по мярка - те се отделят без трудност. Но ако капакът не отговаря на тенджерата и трябва да се набие с чук в нея, то при опит да ги отделиш - много лесно нещо може да се счупи.”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“После отново чух гласа на оня ухаещ на парфюм веселяк, който ми обясняваше, че не сега, а след време, когато ще го моля коленопреклонно, ще ме изгори жив, и ми разказваше какво ще стане с очите ми.”
― Erich Maria Remarque, Schatten im Paradies

“Човек изобщо не се променя. Въпреки хилядите клетви, които си даваме. Понякога, когато нямаме почва под краката си, сме готови да го сторим. Но щом отново си поемем дъх, забравяме всичко...Какво е това всъщност героизъм или идиотизъм?”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“Странно бе, че с течение на времето започнах все по-често да си спомням за Наташа. В мислите ми нямаше нито съжаление, нито разкаяние, ала едва в този миг осъзнах какво е представлявала тя за мен. Тогава не го бях осъзнавал, но сега, когато всичко се отрече от мен, или се сля с поток от огорчения, рухнали илюзии и лутания, ми ставаше все по-ясно каква роля бе изиграла тя в моя живот. Като че ли от златоносната руда бе изтръгнат чистия метал. Тези мисли не ми помогнаха да преодолея разочарованието, ала за това пък запонах да да виждам нещата по-отчетливо и да се дистанцирам от тях. Колкото повее онова време се отдалечаваше от мен, толкова по-силно ставаше убеждението ми, че Наташа е била най-важното явление в моя живот, а аз не съм знаел това...Понякога си мисля,че можех да остана в Америка, ако знаех какво ме очаква в Европа. Но това бяха мисли, които идваха и отлитаха като вятъра, те не пораждаха нито сълзи, нито отчаяние - знаех, че едното бе невъзможно без другото, живота ми в Америка нмаше да бъде същия. Връщане назад няма, нищо не стои на едно място - нито ти, нито другия до теб. Онова, което остана, бяха редките вечери, изпълнени с тъга, тъгата на всеки човек, осъзнаващ, че всичко е преходно, а той е единственото живо същество, което го знае, както знае и друго - че това е неговата утеха, макар и да не разбира защо.”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“Необходимо ли е винаги да критикувате?...Не можете ли да се отпуснете? Или се боите?”
― Erich Maria Remarque, Shadows in Paradise

“Обичам те много - казах аз. - Обичам теб и този миг, и лятото, което ще отмине, и този пейзаж, и раздялата, и за първи път през живота си самия мен, защото целият съм твое огледало, отразявам те и така двойно те притежавам.”
― Erich Maria Remarque, The Night in Lisbon

“What comfort there is in the skin of someone you love!”
― Erich Maria Remarque, The Night in Lisbon

“Омразата е киселина, която разяжда душата - без значение дали мразим, или сме мразени.”
― Erich Maria Remarque, The Night in Lisbon

“...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.”
― Frederick Beigbeder, L'amour dure trois ans

“Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.”
― Frédéric Beigbeder, L'amour dure trois ans

“Darkness cannot drive out darkness: only light can do that. Hate cannot drive out hate: only love can do that.”
― Martin Luther King Jr., A Testament of Hope: The Essential Writings and Speeches

“Only once in your life, I truly believe, you find someone who can completely turn your world around. You tell them things that you’ve never shared with another soul and they absorb everything you say and actually want to hear more. You share hopes for the future, dreams that will never come true, goals that were never achieved and the many disappointments life has thrown at you. When something wonderful happens, you can’t wait to tell them about it, knowing they will share in your excitement. They are not embarrassed to cry with you when you are hurting or laugh with you when you make a fool of yourself. Never do they hurt your feelings or make you feel like you are not good enough, but rather they build you up and show you the things about yourself that make you special and even beautiful. There is never any pressure, jealousy or competition but only a quiet calmness when they are around. You can be yourself and not worry about what they will think of you because they love you for who you are. The things that seem insignificant to most people such as a note, song or walk become invaluable treasures kept safe in your heart to cherish forever. Memories of your childhood come back and are so clear and vivid it’s like being young again. Colours seem brighter and more brilliant. Laughter seems part of daily life where before it was infrequent or didn’t exist at all. A phone call or two during the day helps to get you through a long day’s work and always brings a smile to your face. In their presence, there’s no need for continuous conversation, but you find you’re quite content in just having them nearby. Things that never interested you before become fascinating because you know they are important to this person who is so special to you. You think of this person on every occasion and in everything you do. Simple things bring them to mind like a pale blue sky, gentle wind or even a storm cloud on the horizon. You open your heart knowing that there’s a chance it may be broken one day and in opening your heart, you experience a love and joy that you never dreamed possible. You find that being vulnerable is the only way to allow your heart to feel true pleasure that’s so real it scares you. You find strength in knowing you have a true friend and possibly a soul mate who will remain loyal to the end. Life seems completely different, exciting and worthwhile. Your only hope and security is in knowing that they are a part of your life.”
― Bob Marley

“The opposite of love is not hate, it's indifference. The opposite of art is not ugliness, it's indifference. The opposite of faith is not heresy, it's indifference. And the opposite of life is not death, it's indifference.”
― Elie Wiesel

“You have brains in your head. You have feet in your shoes. You can steer yourself any direction you choose. You're on your own. And you know what you know. And YOU are the one who'll decide where to go...”
― Dr. Seuss, Oh, the Places You’ll Go!