“Големи умове по света са развивали теории за човека и космоса или са откривали планети и творили стихове, а императори, царе и пълководци са рушили живота около себе си, и така историята е минавала през възходи и падения по целия свят, годините се събирали във векове, а през цялото това време жените в този край на света са се събуждали преди Бог и мъжете, за да коленичат пред огнището и да разпалят съчките, оставени в жарта миналата вечер. Сутрин могат да изгубят повече от час, докато събудят огъня, и продължават да раздухват жарта, докато по кожата избие пот; раздухват и не се отказват, защото какво е животът без огъня в студа наоколо?”
―
Jón Kalman Stefánsson,
Harmur englanna
