˗ˏˋ Des ˊˎ˗ > ˗ˏˋ Des ˊˎ˗ 's Quotes

Showing 1-30 of 157
« previous 1 3 4 5 6
sort by

  • #1
    Stephen Chbosky
    “So, this is my life. And I want you to know that I am both happy and sad and I'm still trying to figure out how that could be.”
    Stephen Chbosky, The Perks of Being a Wallflower

  • #2
    “Но, Ари, не е нужно винаги да разбирам, хората които обичам.”
    Бенджамин Алире Саенц, Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe

  • #3
    “Струваше ми се, че стихотворенията са като хората. Някои хора опознаваш изведнъж. Други просто непроумяваш и никога няма да проумееш.”
    Бенджамин Алире Саенц, Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe

  • #4
    “Думите са различни, когато живеят вътре в теб.”
    Бенджамин Алире Саенц

  • #5
    “Понякога е твърде болезнено да погледнеш нещо. Така че не го правиш. Просто не го гледаш. Но то няма да се махне, Ари.”
    Бенджамин Алире Саенц, Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe

  • #6
    “Осъзнавам, че не е важно какво взимаш, а какво оставяш.”
    Дженифър Нивън, All the Bright Places

  • #7
    “А в старостта, когато нощем духът се понася над земята, защото ударите на умореното сърце не го оставят да заспи, тогава откритието му ще отвежда човека в селенията на смъртта леко, така неусетно, както заспиват момчетиите през ранна есен в купи от дъхаво сено..”
    Рей Бредбъри, Dandelion Wine

  • #8
    “Разбра, че всичко хора са така, че всеки човек в себе си е сам.”
    Рей Бредбъри, Dandelion Wine

  • #9
    “Бъди това, което си и погреби онова, което не си.”
    Рей Бредбъри, Dandelion Wine

  • #10
    “Времето е нещо странно, но дважди по-странно нещо е животът. Зъбците изпущат, колелото се превърта и хорските животи се срещат твърде рано или пък твърде късно.”
    Рей Бредбъри

  • #11
    “Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо същество не прочете тази книга. От друга страна обаче, има книги като "Всевластна скръб", за които не можеш да споделиш с никого – книги, толкова специални, необикновени и твои, че да обявиш пред някога увлечението си, би било равносилно на предателство.”
    Джон Грийн

  • #12
    “Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя.”
    Джон Грийн, The Fault in Our Stars

  • #13
    Terry Pratchett
    “Миналото трябва да се помни. Ако не знаеш къде си бил, не знаеш и къде си стигнал, а ако не знаеш къде си сега, не знаеш и на къде отиваш.”
    Тери Пратчет, I Shall Wear Midnight

  • #14
    Terry Pratchett
    “–Можеш ли да отнемаш мъка?
    – Съжалявам – тихо отвърна тя. – Всички искат това. Но не бих го направила дори да знам как. Този болка е част от теб. Само времето и сълзите могат да я отнемат. Затова са и предназначени.”
    Тери Пратчет, I Shall Wear Midnight

  • #15
    Terry Pratchett
    “Човек се ражда, живее и умира. Става просто спомен. Също както след лятото идва зимата. В това няма нищо лошо. Имаше сълзи, разбира се, но за тези, които оставяха на този свят. Онези, които си бяха отишли от него, нямаха нужда от тях.”
    Тери Пратчет, I Shall Wear Midnight

  • #16
    Terry Pratchett
    “И имам вяра, макар и да не съм сигурна в какво вярвам.”
    Тери Пратчет, I Shall Wear Midnight

  • #17
    Terry Pratchett
    “Напоследък имаше моменти, в които искрено ми се щеше да мога да променя миналото. Е, не мога. Но мога да променя настоящето, така че когато стане минало, да бъде достойно.”
    Тери Пратчет, I Shall Wear Midnight

  • #18
    Terry Pratchett
    “Всичко е лъжи. Просто някои са по-хубави от другите, това е всичко. Хората виждат онова,което

    си мислят, че виждат. Дори аз съм една лъжа. Но успявам да я пробутам.”
    Terry Pratchett

  • #19
    “Затова мечтите са толкова опасно нещо. Те изтляват като огън и понякога те изпепеляват напълно.”
    Артър Голдън

  • #20
    “Тъгата е много странно нещо – ние сме толкова безпомощни пред нея. Тя е като прозорец, отварящ се, когато му скимне. Стаята изстива , но не можем да направим нищо – само треперим.”
    Артър Голдън, Memoirs of a Geisha

  • #21
    Terry Pratchett
    “Защо аз? – проплака наум Поли. – Да не би да ми пише на челото "Кажете ми неволите си"?”
    Тери Пратчет, Monstrous Regiment

  • #22
    Terry Pratchett
    “Тези, които търсят истината, са доста по за предпочитане от онези, които вярват, че са я открили.”
    Тери Пратчет, Monstrous Regiment

  • #23
    Terry Pratchett
    “От прекалено много лъжи не остава истина, към която да се върнеш.”
    Тери Пратчет, Monstrous Regiment

  • #24
    “Казах ти сбогом тази нощ, прошепнах го. Мисля, че е възможно да съм казала, че те обичам, и наистина е така. Все е още така, макар че се опитвам да не е.”
    Али Ланд, Good Me, Bad Me

  • #25
    Frances Hardinge
    “Тихите хора често имат усет за посоката на вятъра, от какъвто са лишени шумните. Усещат промените на течението на разговорите и потреперват от хладината на неизказаната неприязън.”
    Frances Hardinge, The Lie Tree

  • #26
    Frances Hardinge
    “От прекалено много лъжи не остави истина, към която да се върнеш.”
    Frances Hardinge, The Lie Tree

  • #27
    Frances Hardinge
    “Мъртвите хора кървят тишина.”
    Frances Hardinge, The Lie Tree

  • #28
    Frances Hardinge
    “Погледът му беше студен и непроницаем, присъствието му – почти толкова далечно, колкото и отсъствието.”
    Frances Hardinge, The Lie Tree

  • #29
    Frances Hardinge
    “Една лъжа е също като огъня, както постепенно откриваше Фейт. В началото трябваше да се раздухва и подхранва, но внимателно и нежно. Леко подухване би разжарило новородените пламъци, но по-силно ще ги угаси. А после лъжите се разпалват и разпространяват, разрастват се и се нажежават, и вече няма няма нужда да им се добавят съчки. Но тогава вече не са твои лъжи. Имат си собствен живот и форма и вече не ги управляваш.”
    Frances Hardinge, The Lie Tree

  • #30
    Стивън Кинг
    “В крайна сметка старите обичаи и навици просто се оказаха прекалено силни. Домът се оказваше мястото, където, щом влезеш, веднага ти мятат оковите.”
    Стивън Кинг, То: Книга първа



Rss
« previous 1 3 4 5 6