Gergana > Gergana's Quotes

“Погрешно е да се мисли, че любовта е сляпа: тя само е безразлична към недостатъците и слабостите, макар и да ги вижда, защото вярва, че е намерила в едно същество най-важното за себе си, което често пъти е неизразимо.
... ако обичаме истински, не бива да придаваме прекалено голямо значение на постъпките на любимите ни същества. Имаме нужда от тях. Само те ни дават възможност да живеем в известна "атмосфера"("климат"), без която не можем.”
― André Maurois, Climats

“Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?”
― Мартин Карбовски

“How shall I touch you unless it is everywhere?”
― Mary Oliver, American Primitive

“Though I play at the edges of knowing,
truly I know
our part is not knowing,
but looking, and touching, and loving”
― Mary Oliver, Why I Wake Early

“Forgetfulness heals everything and song is the most beautiful manner of forgetting, for in song man feels only what he loves.”
― Ivo Andrić, The Bridge on the Drina

“They entered there into the unconscious philosophy of the town; that life was an incomprehensible marvel, since it was incessantly wasted and spent, yet none the less it lasted and endured 'like the bridge on the Drina'.”
― Ivo Andrić, The Bridge on the Drina

“Жените не са като мъжете, те могат да обичат всяка форма. По-малко са склонни към отвращение. Привличането за тях започва от вътрешното и когато същността на един мъж ги трогне, формата става вторична и дори, така е при мен, формата ти може да бъде израз на твоята вътрешна красота. За мъжете е по-тежко,. Те все боят. Красотата толкова ги успокоява, че липсата на вътрешна същност не ги отблъсква.”
― Antoni Casas Ros, Enigma

“You must stay drunk on writing so reality cannot destroy you.”
― Ray Bradbury, Zen in the Art of Writing: Releasing the Creative Genius Within You

“People wish to be settled; only as far as they are unsettled is there any hope for them.”
― Ralph Waldo Emerson, The Essential Writings of Ralph Waldo Emerson

“Truth was something intangible, unseen, which sometimes we stumbled upon and did not recognize, but was found, and held, and understood only by old people near their death, or sometimes by the very pure, the very young.”
― Daphne du Maurier, My Cousin Rachel

“La vita non è fatta solo di doveri, di nobili sogni. È fatta anche di piaceri. E il solo compenso per l'assenza di certi piaceri è illuderci d'avere una missione.”
― Oriana Fallaci, Le radici dell'odio: La mia verità sull'Islam

“I know I am but summer to your heart,
And not the full four seasons of the year;
And you must welcome from another part
Such noble moods as are not mine, my dear.
No gracious weight of golden fruits to sell
Have I, nor any wise and wintry thing;
And I have loved you all too long and well
To carry still the high sweet breast of Spring.
Wherefore I say: O love, as summer goes,
I must be gone, steal forth with silent drums,
That you may hail anew the bird and rose
When I come back to you, as summer comes.
Else will you seek, at some not distant time,
Even your summer in another clime.”
― Edna St. Vincent Millay, Collected Poems

“Легнах на земята, затворих очи и направих упражнение да умра, но циментът беше студен и се уплаших да не настина.”
― Romain Gary, زندگی در پیش رو

“Известно ми е също така, че съществува взаимна любов, но чак за такъв разкош не претендирам. Някой, когото да обичам - това ми е първата необходимост.”
― Romain Gary, Голям гальовник / Животът пред теб

“She realized for the first time that aversion and attraction ran side by side; that the boundary-line was thin between them.”
― Daphne du Maurier, Jamaica Inn

“Men and women were like the animals on the farm at Helford, she supposed; there was a common law of attraction for all living things, some similarity of skin or touch, and they would go to one another. This was no choice made with the mind.”
― Daphne du Maurier, Jamaica Inn