Bulgaria reads discussion

Голяма дилема ми е в момента започването на нова поредица - дали да е Дюн на Ф. Хърбърт или Фондацията на Азимов.

Ясно е, че и двете ще бъдат прочетени, но какви са ви мненията за двете поредици, който ги е чел?

Също така кои други автори и произведения бихте добавили в "класическата" категория? Чувал съм, че на Дан Симънс книгите (Хиперион, Ендимион..) са много добри, но и тях все още не съм чел ;/

Мен най ме впечатлиха (до степен да ми повлияят като човешки качества) поредицата „Реквием за Хомо сапиенс“ (от която на български е излизала само „ Падналите богове“), „Хиперион/Ендимион“ на Дан Симънс и серията за Ъплифта на Дейвид Брин (най-вече „Звездна вълна се надига“ и трилогията „Звездният риф“, „Брегът на вечността“ и „Стълба към небето“.)

"Дюна" е велика книга, останалите не са на същото ниво. "Фондацията" има типичния проблемн на Азимов - много интересна идея и много слаб стил на писане.
Хиперионите на Симънс са сложен случай - възприятието зависи изцяло от читателя.
Лично аз бих ти препоръчал Хърбърт, точно "Дюна" ме запали по фантастиката. :)

И аз с Дюн мислех да започна, но БАРД изненадващо намалиха двете Фондации с твърди корици и излизаха по 20 лв, та почнах да се замисялм дали да не почна с тях, но сигурно все пак ще е Дюн.

Като цяло опитът ми във фантастиката се простира само до филми и сериали, където съм навътре, но примерно Дюн не съм гледал нищо, защото искам все пак да прочета първо книгите (:

"Дюна" и нататък е многопластово произведение. Можеш да спреш до ниво фентъзи и екшън, може да задълбаеш по-дълбоко, има какво да черпиш в пълни шепи. Въпреки това моят фаворит е "Фондацията" и с голямо удоволствие, когато си я чета, започвам още от съвсем далече и хронологично изчитам всичко от "Стоманените пещери" и "Голото слънце" нататък. Някои книги ги нямам, та си помагам от Читанката.

Дюн е направо велик, поне до (и вкл.) "Бог-император на Дюна". Иначе Азимов не е лош, но определено няма тая дълбочина.

Хм, а за Дюн поредицата каква последователност мислите, че трябва да се следва - хронологична или по време на написване на книгите? Тази тема винаги ми е била интересна, както при Толкин, така и при Пратчет.

Аз лично обожавам Дюн... Първите пет книги ги прочетох преди години, а шестата си я оставих, просто защото не искам да свършва всичко. С никоя друга поредица не съм го правил това. Много хора казват, че само първата книга е хубава, но на мен "Децата" и "Бог - император" са ми любимите :)

Иначе поредността на написване на книгите съвпада с хронологичния ред - Дюн, Месията, Децата, Бог-император, Еретиците, Домът на ордена.

6-тата за мен е начало на нова история. За съжаление Хърбърт не я довърши. Синът му твърди, че е намерил почти готова 7-ма книга и по тоя повод в тандем с Кевин Андерсън натвориха няколко болкука.

Тия, дето синът му е писал са трагедия. Аз с мъка прочетох първата и не ми е и хрумвало да пробвам останалите.

Първо, здравейте всички в групата. Това ми е първото мнение тук. :)
А по темата - аз наскоро четох "Фондация" и смело казвам, че няма да сбъркаш с нея. Ето мое ревю на поредицата: „Фондация” от Айзък Азимов (Мега-ревю)
Не съм съгласен с Angel, че стила на Азимов е слаб. Просто сегашния читател е свикнал на други неща в една книга, а тогава не се е писало така. :)

Азимов развива до съвършенство „прозрачния“ стил – този, при който формата на текста по никакъв начин не те разсейва от съдържанието му.

Но това не значи, че не може да пише и другояче. Вижте тук:

http://www.goodreads.com/quotes/12164...

(Уверен съм, че нашите преводачи не са се справили с предизвикателството. ;)

Kalin wrote: "Азимов развива до съвършенство „прозрачния“ стил – този, при който формата на текста по никакъв начин не те разсейва от съдържанието му.

Но това не значи, че не може да пише и другояче. Вижте тук:..."

Много добър цитат. :) Интересно ще ми е да ги препрочета някой ден в оригинал. :)