Bulgaria reads discussion

Тук трябва да посочите любимата си книга без значение какъв жанр е и да обясните защо тази книга изпъква сред всички други. : )

„Реквием за Хомо сапиенс“ и „ Приказка без край“ – защото ме вдъхновиха да пренеса мечтите от книгите в живота отвъд тях.

И не само. :)

Много са и затова ще посоча последната, която четох и директно ми влезе в лбимите - "Разнообразията на научния опит" (предполагам така би звучал българския ѝ превод). Причината.. ами, Карл Сейгън. Няма 'лабаво при него.

"Малкият принц" - всеки път когато я прочета и откривам нещо ново и всеки път ми напомня, че колкото и да пораствам винаги трябва да пазя детето в мен :)

Малко ми е трудно да посоча една, за това ще ви представя няколко:
1. Фантомът от операта (The Phantom of the Opera), защото това беше първата книга, която прочетох изцяло на английски, без да бъде опростена по някакъв начин, и наистина ми допадна много.
2. Живот назаем (Heaven has no favorites), защото книгата е изключително тъжна и в нея има много истини за живота..
3. Абсолютно всичко за Шерлок Холмс, защото романите и историите са наистина много интересни и разтоварващи- също така успешно могат да те пренесат в едно друго, по- добро време.

Списъкът продължава...........

Преди време бих казал че "Пътеводител на галактическия стопаджия" ми е най-любима, но макар и да си я обичам сега точно толкова колкото преди - "Майсторът и Маргарита" на Булгаков ми я изпреварва с едни гърди заради страхотната си смесица от хумор и сериозност, тъжно и смешно - невероятна и дълбока книга към която продължавам да се връщам, а тя продължава да ме учи и удивява всеки път.

"Цитаделата" на Арчибалд Кронин - когато за първи път я прочетох в седми клас, ми повлия много силно. Изключително тежка книга с много превратности на съдбата за главния герой и много, много мъдрост.

Vanessa wrote: ""Малкият принц" - всеки път когато я прочета и откривам нещо ново и всеки път ми напомня, че колкото и да пораствам винаги трябва да пазя детето в мен :)"

Съгласна съм с това, че при всяко препрочитане има какво ново да открие човек. Освен това ми напомня, че в живота има няколко прости, но истински неща, от които никога не трябва да се отдалечава човек. Аз я чета малко абстрактно :) Иначе и по същество е абсолютно от най-любимите ми книги.

Аз съм от хората, които четат за забавление и съответно не чета натоварващи, тъжни и твърде реалистични книги :)) Книгата за която се сещам и която съм чела и препрочитала милион пъти когато бях малка е "Островът на съкровищата" на Робърт Луис Стивънсън, следователно може да се каже, че тя ми е любимата книга :))

Plamen wrote: "Много са и затова ще посоча последната, която четох и директно ми влезе в лбимите - "Разнообразията на научния опит" (предполагам така би звучал българския ѝ превод). Причината.. ами, Карл Сейгън. ..."

Kakво е английското заглавие на книгата.

Ниво 26 - Антъни Зуикър, както и "Изгубеният символ" на Дан Браун за сега държат челната позиция.

"Малкият принц"

Ох това е много сложен въпрос - за любимата книга :)
Трилогията Милениум на Стиг Ларшон, "Гняв" , "Дългата разходка", "Мъртвата зона" на Стивън Кинг ... много са. Просто не може просто 1 :D

"Крадецът на книги" на Маркъс зюсак
"Брулени хълмове", Емили Бронте
"Клетниците", Виктор Юго

"Копелето на Истанбул" на Елиф Шафак. Интересна, сложна, многопластова.. прекрасна книга. Силно препоръчвам на който не я е чел да го направи ^^

"Играта на ангела" - Карлос Сафон
"Зимата на света" - Кен Фолет
"Любовта трае три години" - Фредерик Бегбеде
"Изворът" - Айн Ранд

"Океан море" на Алесандро Барико - най-поетичната и красива книга, която съм чела. Толкова ме впечатли, че със седмици се сещах за различни фрагменти от цялото и ги човърках в ума си. Ако трябваше да избера една книга, която да чета до края на живота си щеше да е тя :).

Много са :) Но от тези, които съм чела през последната година:
Ловецът на хвърчила - Халед Хосейни
Аз преди теб -Джоджо Мойс
Под сянката на свещеното дърво - Вадей Ратнър

Харесвам много книги, но любимите ми са:
"Ключът на Сара" - от Татяна дьо Роне
"Клетниците" - от Виктор Юго
Най-много ги харесвам, понеже са първите ми юношески книги. Освен това историята е много завладяваща.

Моята е "Осъдени души", защото я прочетох точно когато трябваше. Но и с всяко препрочитане удоволствието от нея остава същото. Обичам романи за необикновени жени.

Моите любими книги напоследък станаха доста но ще посоча само три от тях.
„Вината в нашите звезди„-Джон Грийн
„Аз преди теб„-Джоджо Мойс
„Без Хоуп„-Колийн Хувър
и трите са просто сърцераздирателни и много истински.В тях се разглеждат истинските неща от живота и се показва че не винаги всичко е розово.Последната беше публикувана съвсем скоро на български и я препоръчвам горещо на всички.

Seniha wrote: "Моите любими книги напоследък станаха доста но ще посоча само три от тях.
„Вината в нашите звезди„-Джон Грийн
„Аз преди теб„-Джоджо Мойс
„Без Хоуп„-Колийн Хувър
и трите са просто сърцераздирателни ..."

Hopeless e poreditza ima oshte 3 knigi sled tova. Neznam dali da prevedeni na bulgarski.

Все още не е преведена втората но егмонт са се заели със издаването им

''1984'', мисля,че няма нужда да обяснявам защо :)

"Приключенията на добрия войник Швек"- Хашек
"Алексис Зорбас"- Казандзакис
"Портретът на Дориан Грей"- Уайлд
"Престъпление и наказание"- Достоевски
"Ужас"- Дан Симънс

Крадецът на книги на Маркъс Зюсак - Най-добре въздействащата книга която съм чел...

Момчешки живот - Робърт Маккамън. Няма да казвам защо, не, ще кажа: това е Книгата!!! Има си всичко - герои, история, живот, тръпка, колело, магия, куче... Всичко. Мога да си я чета до безкрай и всеки път си намирам по нещо :)

Знам, че е клише, но "Гордост и предразсъдъци". Всъщност имам мноооооого любими книги, но тази някак си оглавява класацията, и не знам точно защо.

Винаги слагам Цар плъх на първо място. Но не мога да пропусна Пътеводителя, Триумфалната арка, Ханибал.

Любимата ми книга е "Създадена от дим и кост" (Daughter of Smoke and Bone) на Лейни Тейлър, защото... думите не ми стигат да я опиша. Защото е вълнуваща, красива и енигматична, защото е великолепно написана книга за вярата и надеждата и ме остави седмици наред със сълзи в очите.

Почти всяка книга която съм прочел, ми е любима, защото е оставила някакви следи в съзнанието ми.
Но книгата заради която продължавам да чета с удоволствие и нестихващ апетит, е без съмнение "Малкият принц".

Книгата, която съм чел и препрочитал безброй пъти с огромно удоволствие и несъмнено отново ще прочета си остава "Мълчанието на агнетата" на Томас Харис. Невероятна история, невероятни герои, невероятна атмосфера, които просто не те оставят да се откъснеш от книгата. Ханибал Лектър винаги ще е злодея в сърцето ми.

Добавям и Врява и безумство от Уилям Фокнър. Може би най-съвършеното произведение, което съм чела

"По пътя", Джак Керуак.
Защито няма нищо по-романтично от тази книга.

"Тютюн" - книга оставила трайна следа в мен. Много истинска, много емоционална, засягаща проблеми, които са много актуални и сега.

"И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”