Bookstagram squad 😍📕 discussion

Книгата, която избрахме да четем през декември е Дядо Прас. Позволих си да направя отделна тема от по-рано, за да може дискусията да обхване и самия период на четене.

Кой ще се включи в четенето?

Задължително се включвам. Имам изпит на 16 и като мине я започвам. :)

С "Дядо Прас" сме стари приятели. Това е първата книга на Тери Пратчет, която прочетох и с удоволствие ще си я припомня.

Здравейте, до къде стигнахте с книгата, какво мислите за сега? Аз тъкмо я довърших, да си призная в началото не ме грабна много, но след това се улових, че колкото повече я чета, толкова повече ми се чете. Смешна работа :). Като цяло на мен много ми хареса :)

Наскоро приключих с "Дядо Прас" и останах много приятно очарована. В началото ми беше малко трудно да вникна в историята и често казано не ми беше много интересно, но с всяка следваща страница интересът ми се засилваше и по едно време дори не можех да оставя книгата😁 Много ми хареса и определено в бъдеще ще прочета още нещо от Тери Пратчет. А сега нека малко да посъживим тази дискусия - кажете ми, кой е любимият ви персонаж от книгата? Аз лично се влюбих в Смърт - толкова е очарователен😍😂

ivy :3 wrote: "Наскоро приключих с "Дядо Прас" и останах много приятно очарована. В началото ми беше малко трудно да вникна в историята и често казано не ми беше много интересно, но с всяка следваща страница инте..."
Трябва да се съглася с теб и аз много харесах Смъртта, внучка му също ми хареса, но Смъртта ми открадна сърцето. :)

Аз още не съм я превършил, тъй като нямам почти никакво време, а и съм подхванал още няколко книги, които чета успоредно с "Дядо Прас", но трява да призная, че и на мен ми върви малко тегаво. Мина доста време докато се ориентирам в историята. Тери Пратчет има доста характерен стил на писане, който може да се определи като пълен хаос. Обичайно започва историята с една сюжетна линия, включваща определени герои, а след две страници по-къно се оказваме въвлечени в друга , която няма голямо отношение към историята, но пък в повечето случаи се оказва изключително забавно отклонение. Важното е, че крайният резултат е винаги сполучлив.
Изключително много се забавлявах с главата в която Ридкъли пробваше хигиенизатора на Джонсън и реши да натисне бутончето с надпи "Гейзер".
Що се отнася до любим герой без съмнение Смърт обира точките. Харева ми това как винаги е в търсене на великият смиъл на човешкия живот и в стремежа си да го открие бяга от своята същнот. Например момента в който трябваше да си свърши рабтата на Смърт, прибирайки малката кибритопродавачка, но вмето това ... ох, добре ... без спойлери.

Също интересен герой, макар и не толкова ярък, според мен е О, боже на махмурлука. Беше ми изключителн смешно да чета как магьониците и Сюзън се опитват да му излекуват махмурлука

Тъкмо я приключих. При мен също вървеше трудно поне до средата. Чета я за втори път, тъй като бях запалена по Пратчет преди доста време и нямам толкова пресни спомени.
Историята накрая наистина придобива смисъл. Припознава света ни такъв какъвто е. Стига да имаш търпението да стигнеш края.
Като герои ми допаднаха Сюзън, защото е безстрашна, любопитна, честна, добра и изобщо придобивам чувство на уют покрай нея; всеобщия любимец Смърт, защото е по-човечен от хората; децата, защото са толкова шантави и чисти; г-н Тийтайм, защото беше толкова противен, че го мразех от първото изречение...ииии както съм тръгнала ще изброя всички.
Пратчет така сглобява образите, че няма как да останеш безразличен към никого.
Със сигурност няма да е първата книга в ума ми, ако някой иска да му препоръчам четиво. Но в света на диска си е чудесно попълнение. Добре е, че си го избрахме за тази част на годината! 🙂

И така, от героите най-много ми допадна Сюзън, тъй като е ужасно оправна, проявява присъствие на духа и има тъй тачения от англичаните "здрав разум". Дядо й ми допадна като образ в "Жътваря" (не мога да отрека обаче че се представи блестящо в ролята на Дядо Прас). Изключително близък (и сладък) ми се стори богът на махмурлука. Трудно е да не му съчувстваш. Тийтайм ми бе интересен с ролята си на злодей. И естествено да не забравяме добрия старец, който в крайна сметка се спаси за радост на всички деца на Диска.
Честита Прасоколеда на всички!

Здравейте, първо искам да ви поздравя за настъпилата нова година и да пожелая много здраве, щастие и завършени истории пре 2018. И сега да попитам, има ли някакво правило кой прави дискусията за изборане на книгата за определеният месец? Много се извинявам че използвам грешната тема, но не бях сигурна къде да пиша.