Bulgaria reads discussion

Здравейте, скъпи читатели, приятели и колеги :) в следващите редове ще напиша какво чета в момента, от какво съм останал очарован, какво съм видял и може би някой може да добави какво съм пропуснал😅 ще се радвам ако стане приятна дискусия и някой сметне за полезно да следва моята любима литература :)

Напоследък започнах да чета книги, които под умело използваната маска на хедонизма, бохемството и "хубавия живот" ни запознават с истинската същност на хората.
Един от примерите и най-пресния ми такъв е "Портретът на Дориан Грей". Оскар Уайлд ни запознава с красивия Дориан Грей, който носи върху себе си товара на вечната младост и красота, за сметка обаче на това да жертва душата си. Той не остарява, а белезите на неговата старост и греховете, които извършва, се виждат само на портрета, създаден докато той е все още юноша. Оскар Уайлд ни показва какво означава двуличието и как не можем да избягаме от себе си, колкото и да бягаме.

"Великият Гетсби" остава едно от най-големите художествени произведения на 20 век и книга, която дълго отлагах да прочета. И след като го направих, изкуството на Фицджералд започна да ми действа като наркотик и исках да чета още и още.
Въпреки охолния си живот, неспиращите партита, многото пари и женското внимание,Джей Гетсби страда от самотата и копнее за истинската любов - тази, която спира дъха, кара те да си като обсебен от любимия човек и най-просто казано да сложиш "розовите очила". Разказвачът на историята е млад брокер, който се мести да живее в къща съседство на огромното имение на Джей Гетсби. Той ни запознава с проблемите на главните герои, техния начин на живот, лекомислието им, двуличността и лицемерието. Намира ли Гетсби истинската любов и какво всъщност е истинската любов? Разберете сами.

А след като разберете - посегнете към "Диамант голям колкото Риц". Типично в неговия стил, Фицджералд отново пише за голямото богатство и доста често лъжата, която то носи със себе си. Има ли всичко своята цена и възможно ли е богатството да носи освен свобода, сигурност и хубав живот също така разрушение, егоизъм и алчност?


Ще се радвам ако публикацията ми е интересна за читателите и посъбудим форума. 😅

Antoan wrote: "А след като разберете ..."

Да, форумът действително има нужда от съживяване, та в тая връзка да внеса и аз своята лепта.

В разните периоди от живота ми са ме вълнували различни жанрове литература - с промяната на интереси, нужди и мироглед. Последните 15-20 години явно са под егидата на народното творчество ( не само нашето), с акцент на митове, легенди, приказки, символика ...

Оттам, вероятно, напоследък се появи и интерес към фентъзи-литературата. Сега си препрочитам стари неща, дето съм ги чел в детско-юношеските си и младежки години. Много интересно преживяване. :)

Здравейте! Включвам се и аз в дискусията. Проблемът за Злото е една от най-силно интригуващите ме теми в литературата. В момента чета "(Не)възможният Адолф" от известния на всички ни френски писател Ерик-Еманюел Шмит. В романа си за Хитлер той развива две паралелни истории. Едната е реалната, която знаем. Другата е възможната, но неслучила се, а именно какво би станало , ако Хитлер беше станал художник вместо политик. Злото е част от природата на всеки от нас, разбира се. Кои са обаче обстоятелствата и причините то да излезе или не на бял свят? Шмит се опитва да потърси възможен отговор..

Pati wrote: "Здравейте! Включвам се и аз в дискусията. Проблемът за Злото е една от най-силно интригуващите ме теми в литературата. В момента чета "(Не)възможният Адолф" от известния на всички ни френски писате..."

Това звучи много интересно, ще потърся книгата. Аз самата съм художник и по принцип ние, художниците не сме много в час. :D

Иначе в момента чета всичко, към което проявя интерес. Фентъзи, фантастика, биографии, бизнес, психология, съвременна проза, комикси, книги игри... Чета и книги, които с години съм отлагала за четене. Чета книги, на които бих могла да реагирам като художник.

Pati wrote: "Проблемът за Злото е една от най-силно интригуващите ме теми в литературата..."

Безспорно, борбата между Доброто и Злото, като една от Вечните теми, ни привлича интуитивно. Ние също преди няколоко дни обсъждахме Героя Змееборец като прототип, и тия ключови моменти на избор.

Ама това си е за отделна тема, по моему. :)

Приключих с "Пътника без лице" и не съм много доволен, но пък за сметка на това ще има продължение, дано там поне се оправят нещата. "Последното послание" си беше интересна. Вярвам в автора, че ще оправи положението, като човек, който има всичките му книги.
Сега ще започна с нещо ново за мен, и то не какво да е, а роман. Спрял съм се на "Гордост и предразсъдъци" и дано не ме откаже от това смело начинание.