Jesica

“It seemed the two held forth on parallel tracks, confident of meeting somewhere in infinity.”
― Denis Johnson, Tree of Smoke

“Ох-ох-ох… Да, какви времена бяха!… Помнят кореняците московчани прочутия Грибоедов! Знаят какво е варена бяла риба! Бе остави рибата! То е нищо, мили ми Амвросий! Виж, чигата, чигата в сребриста тенджерка, парчета чига, между които са наредени рачи опашки и пресен хайвер! Ами яйцата кокот с гъбено пюре в чашки? Ами филето от дроздове не ви ли се услаждаше? С трюфели? Пъдпъдъците по генуезки? — Девет и петдесет! Че и джаз, и културно обслужване! Ами през юли, когато цялото ви семейство е на вилата, а неотложни литературни ангажименти ви задържат в града — на верандата, в сянката на асмата, в златното петно върху белоснежната покривка чиния супа прентаниер? Помните ли, Амвросий? Защо ли ви питам! По устните ви разбирам, че помните. Сьомга, бяла риба — с тях ли ще ни смайвате? Виж бекасините — големите и малките, ами горските бекаси, когато им е сезонът, ами пъдпъдъците, дъждосвирците? Ами газираната вода, която ви бълбука в гърлото?! Но стига, ти се отвличаш, читателю! След мен! …”
― Mikhail Bulgakov, The Master and Margarita

“Discussion in class, which means letting twenty young blockheads and two cocky neurotics discuss something that neither their teacher nor they know.”
― Vladimir Nabokov

“I don't think you really belong here, Aviger." Xoxarle nodded wisely, slowly.

Aviger shrugged, and did not raise his eyes. "I don't think any of us do."

"The brave belong where they decide." Some harshness entered the Idiran's voice.”
― Iain Banks