Silas Vincent

“You shall address me as ‘My Dearest’,’ he repeated in a mocking voice, trying to copy her tone. ‘You will forget all about this conversation when you leave this room.’ It was interesting that tone; it had a sort of hypnotising ring to it.”
― Max Nowaz, The Three Witches and the Master

“The young specialist in English Lit, having quoted me, went on to lecture me severely on the fact that in every century people have thought they understood the Universe at last, and in every century they were proved to be wrong. It follows that the one thing we can say about our modern 'knowledge' is that it is wrong.

The young man then quoted with approval what Socrates had said on learning that the Delphic oracle had proclaimed him the wisest man in Greece. 'If I am the wisest man,' said Socrates, 'it is because I alone know that I know nothing.' The implication was that I was very foolish because I was under the impression I knew a great deal.

Alas, none of this was new to me. (There is very little that is new to me; I wish my correspondents would realize this.) This particular theme was addressed to me a quarter of a century ago by John Campbell, who specialized in irritating me. He also told me that all theories are proven wrong in time.

My answer to him was, 'John, when people thought the Earth was flat, they were wrong. When people thought the Earth was spherical, they were wrong. But if you think that thinking the Earth is spherical is just as wrong as thinking the Earth is flat, then your view is wronger than both of them put together.”
― Isaac Asimov, The Relativity of Wrong

“- Мистър Бог понякога е съвсем малък, нали? Иначе как ще знае, как живеят калинките?
Разбира се. Беше като с Алиса в страната на чудесата. Анна хапваше от баницата и ставаше толкова малка или голяма, колкото искаше.
- Когато си точно такъв, изобщо не го знаеш - каза тя изведнъж, без преход.
- Не знаеш какво?
- Не знаеш, че си мил и добър.
Каза го с глас, сякаш се подразбираше, в пренебрегнато полуизречение. Познавах тази интонация. Когато говореша така, очакваше въпроси. Нещо непременно се опитваше да ми каже.
- Добре, дребосъчке, я ми го обясни.
Тя се ухили.
- Ако знаеш, че си добър, изобщо не си като Мистър Бог, ама никак.
Почувствах се като двойкаджията на класа и само поптах:
- Защо?
- Да не мислисш, че Мистър Бог знае, че е добър и мил и милосърден?
- Дребосъчке, никога не съм мислил за това. Може би изобщо не му трябва да го знае?
Един Господ знае, в какъв диалектичен спор се опитваше да ме оплете Анна. По-добре беше да не прекалявам с въпросите. Нещо се опитваше да нацели. Търсеше идея, израз, който да задоволи и двама ни. Накрая енергично отсече:
- Мистър Бог изобщо си няма представа, че е добър или мил, Мистър Бог е съвсем... празен.
Що се отнася до Анна, съм готов на всичко. Но "Мистър Бог е съвсем празен" - това надхвърли всички граници. Това изречение съкруши всичко, което някога бях учил, защото Мистър Бог беше пълен, натъпкан като коледна гъска със знание, любов, съчувствие. По дяволите, така беше! "Мистър Бог е съвсем празен" - колко нелепо!
Днес не получих повече сведения от Анна, нито през следващите няколко дена. Остави ме да се пържа в собствен сос. Идеята за един съвършено празен Бог не ми излизаше от главата. Беше нелепо, но просто не можех да се отърва от нея.”
― Fynn, Mister God, This is Anna

“It is possible, you know, to drift off to an unknown world and find happiness there. Maybe even more happiness than you've ever known before.”
― John Boyne, The Terrible Thing That Happened to Barnaby Brocket