Таня Димитрова

“Гневът ѝ се прибави към тежкото чувство на празнота и самотност, което я измъчваше постоянно. Бяха изтекли две години от раздялата с Борис, но раната в душата ѝ не зарастваше. Ирина беше много горда, за да покаже, че страда, много пламенна, за да се примири, и много ревнива, за да му прости. Така тя потискаше у себе си един постоянен хаос от болка, горчивина и раздразнение, от любов и накърнено честолюбие, който я караше да се затваря още по-дълбоко в себе си.”
― Димитър Димов, Тютюн - Част първа

“Always be a poet, even in prose.”
― Charles Baudelaire

“You expected to be sad in the fall. Part of you died each year when the leaves fell from the trees and their branches were bare against the wind and the cold, wintery light. But you knew there would always be the spring, as you knew the river would flow again after it was frozen. When the cold rains kept on and killed the spring, it was as though a young person died for no reason.”
― Ernest Hemingway, A Moveable Feast

“Той ли говореше така?... В първия миг Ирина взе думите му като ярост на пиян човек,но после съзна изведнъж,че най-сетне беше настъпил моментът,за който жадуваше от толкова години.Най-сетне той бе показал нещо човешко- любовта си,макар и обезобразена от егоизма му,макар и взела форма на животинска,разрушителна ревност.Най-сетне тя,Ирина,струваше повече от "Никотиана",от сделките,от фон Гайер и Немския папиросен концерн!...Тя почувства слабо вълнение,гордост,злорадство,но не и щастие.Победата вече не струваше нищо...Дванадесет години подлости и напрегнат живот бяха превърнали Борис в пълна развалина,а нейното сърце беше опустошено от алчност,наслади и неискреност.Тютюнът бе тровил еднакво и двамата!...”
― Димитър Димов, Тютюн