Анелия Стаматова

“В този момент разбрах, че от мен си е отишло нещо, което никога повече няма да се върне.”
― Иво Сиромахов, Очила

“Косите й ухаеха на мързелив есенен следобед.”
― Иво Сиромахов, Очила

“Роклята й беше от кестенова шума, а сутиенът й - от кора на портокал.”
― Иво Сиромахов, Очила

“Големият проблем на българите е, че не знаят какво искат. Те си представят властта като некъв Дядо Коледа, който постоянно трябва да им раздава подаръци. А те да не бачкат, да не произвеждат нищо и постоянно да мрънкат. Е, не става така.
Самото им възпитание е сбъркано. Нямат примери, към които да се стремят. Всичките им национални герои са разни хайдуци и мутри. Няма нито един учен, или философ, или поет, който да е пример за подражание. За българите герой не е човекът, който от сутрин до вечер се блъска и се опитва да забогатее с труда си. На такива хора се присмиват.
И обратно – ако някой е забогатял с тарикатлък, с далавери, с кражби – той е големата работа. Надхитрил е живота, един вид. Страшен хитрец е, евала.”
― Иво Сиромахов, Страшни дневници и нощници