Анна Мария

“Над тях утрото опъна синьото платно на небето на кръгъл гергеф, който беше самият хоризонт, и избродира жълто пролетно слънце.”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Пролетта цяла седмица топуркаше през гората, помъкнала дъждовна вода в съдран чувал, и цяла седмица от чувала ту прекапваше, ту преваляваше, ту от някоя дупка се изливаше същински порой. А поляните пиеха дъжда капка по капка ...”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Едничка будната нощ мажеше черно масло по нарязаните от черчевето квадратни филии на прозореца.”
― Петя Караколева, Свестен човек, ти казвам

“Тази приказка започна през септември, когато есента се катереше по дърветата в гората, разместваше дебелите кафяви клони като да бяха дебели речници в кафява подвързия, прелистваше лист сред лист и превеждаше от зелен език на жълт. Ябълките и крушите превеждаше на узрял език. Горските жители наобиколиха едно крушово дърво и докато лапаха зрелите круши, хвалеха есента преводачка.”
― Петя Караколева, Най-златното злато