Galia Ormandjieva

“Косите й ухаеха на мързелив есенен следобед.”
― Иво Сиромахов, Очила

“Всяко дете има право на своя сапунен мехур, на мъничката надежда за красота, която след миг ще се разтвори във въздуха и ще изчезне завинаги.”
― Иво Сиромахов, Очила

“Големият проблем на българите е, че не знаят какво искат. Те си представят властта като некъв Дядо Коледа, който постоянно трябва да им раздава подаръци. А те да не бачкат, да не произвеждат нищо и постоянно да мрънкат. Е, не става така.
Самото им възпитание е сбъркано. Нямат примери, към които да се стремят. Всичките им национални герои са разни хайдуци и мутри. Няма нито един учен, или философ, или поет, който да е пример за подражание. За българите герой не е човекът, който от сутрин до вечер се блъска и се опитва да забогатее с труда си. На такива хора се присмиват.
И обратно – ако някой е забогатял с тарикатлък, с далавери, с кражби – той е големата работа. Надхитрил е живота, един вид. Страшен хитрец е, евала.”
― Иво Сиромахов, Страшни дневници и нощници

“В какъв грозен свят сме пратили това дете.
Цял живот ли ще отговаря на глупави въпроси?
Що за простотия е това: Колко обичаш някого?
Колко! Колко! Колко! Колко!
Мозъците ни до такава степен са промити от метри, секунди, килограми, литри, щото почваме да си мислим, че и любовта можем да измерим.
Затова и децата ни вдигат ръце от нас. Защото постоянно ги изправяме до стената и ги разстрелваме с тъпите си въпроси : Горе ръцете! Как се казваш? Кого обичаш? Колко?
из "Зимна ябълка”
― Иво Сиромахов, Очила