Medi Aleksandrova

“Въпрос от квантовата физика на четенето

Занимавал ли се е някой с квантова физика на литературата? Ако и там отсъствието на наблюдател предполага всевъзможни комбинации, то какъв ли карнавал се вихри с елементарните частици на романа? Какво ли се случва между кориците му, когато никой не го чете? Ето въпроси, над които се струва да се мисли.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“There are things in life we don't understand, and when we meet them, all we can do is let them alone.”
― William Boyd, Any Human Heart

“Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собдтвената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечно и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”
― Georgi Gospodinov, Физика на тъгата