Medi Aleksandrova

“Кой знае защо, си представяхме, че всички извънземни които излязат надвечер по хладно на небесните си чардаци, най-обичат да си пуснат на грамофона българската народна песен за един страшен хайдутин. (Малките народи обичат да са страшни.)”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Вързоп, който трябваше да се отвори в деня на нейната смърт. Макар че тя го отваряше през ден, за да провери дали молецът не е пробил дупка в дрехите, или просто да ги погледа. И това е начин да свикваш със смъртта. Веднъж в месеца ги обличаше. Сменяше старата си черна забрадка с новата на големи тъмночервени рози, кафявия вълнен елек за всеки ден - с подарената ѝ за някакъв рожден ден неносена жилетка. Гледаше се в тясното правоъгълно огледало, вайкаше се колко хубава била на времето, каква права снага имала. Как ще се представя там, викаше. Само смъртта предизвикваше суетата ѝ. Там вече я чакаха повече хора, отколкото тук.”
― Georgi Gospodinov, Физика на тъгата

“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”
― Georgi Gospodinov, Физика на тъгата

“Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собдтвената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечно и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата