Plami Marinova

“Да, трябвало една усмивка бяла,
да, трябвали едни очи над мен,
една сълза за мен да се отрони,
едни ръце да стоплят моя праг,
за да объркам своите сезони:
през лято да вали
над мене сняг,
през зима - лятно слънце да ми свети,
през късна есен пролет да е тук ...

Така си казваха за мен. А ето -
една любов дойде.
И аз съм друг.”
― Евтим Евтимов, Нощи

“Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото -
умира.”
― Евтим Евтимов, Нощи

“За две ръце протегнати пред мен
земята бих до края извървяла.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дала.

За две слова казани за мене
най-хубавите думи бих избрала.
За две сълзи изплакани за мене
аз всички океани бех изпила.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен чакан дъжд,
а ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка
и звезди, за да не тъжа,
от мъка - песен и от песен - мъка,
а аз не зная как ще издържа...

При тая среща ранна или късна,
на тоя огън древен или нов,
ако сега сърцето ми се пръсне
едно помни - било е от любов.”
― Евтим Евтимов

“Вечер влизаме в различни къщи,
но оставаме един до друг ...”
― Евтим Евтимов, Нощи