1 rating (5.00 avg)
0 reviews

Radost Dimova

Add friend

Radost’s Bookshelves

to-read‎ (17)

currently-reading‎ (0)

read‎ (3)

did-not-finish‎ (0)

Stats | More…

“The pain of life is pure salt; no more, no less. The amount of pain in life remains the same, exactly the same. But the amount of bitterness we taste depends on the container we put the pain in. So when you are in pain, the only thing you can do is to enlarge your sense of things.... Stop being a glass. Become a lake.”
― Mark Nepo, The Book of Awakening: Having the Life You Want by Being Present to the Life You Have

25 likes

“Най-тежкото ми поражение би било да допусна да стана завистлива, озлобена, обидена от живота.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

19 likes

“Толкова ясно си представях това пътуване, че почти си вярвах, че е било действително. Почти. И все пак нещо съществено не му достигаше, за да ми утоли жаждата. Сякаш държах пълна шепа с вода на милиметър от устните си и не можех да пия. Дори най-бедното реално преживяване съдържа нещо, което го прави несравнимо по-богато от въображаемото. Какво е то? Реалният свят е четириизмерен. В света на фантазията има всичко, само липсва усещането за време. Там няма време. Колкото искаш си разтягай миговете. Вечност. Значи чувството за време придава сладкия сок на истинския живот. Светът ни опиянява от четвъртото си измерение — с изтичащото време.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

4 likes

“What kills a relationship between two people is precisely the lack of challenge, the feeling that nothing is new anymore. We need to continue to be a surprise for each other.”
― Paulo Coelho, Adultery

74 likes

“Ние се раждаме първоначално риба, влечуго, теле, хищник, търтей, паразит — всичко заедно. Истинският ни рожден ден е, когато надмогнем животните в себе си и платим високата цена, за да станем човек. Всеки по свой начин и на своя цена.

Най-хубавият ден в живота ми! Не такъв си го бях представяла. Ако не друго, поне разбрах сладостта да вървиш изправен на два крака, да не лазиш, да не огъваш гръбнак, да не душиш и слухтиш, да не дебнеш. Истинско удоволствие е да носиш челото си високо и открито. Да не навеждаш поглед пред хората. Вкусен ти е сухият хляб да го дъвчеш с човешки зъби. Просторът е безкраен дори през прозорче на затвор да го видиш с човешки поглед. Достатъчни са две педи земя, за да стоиш изправен и да гледаш в очите деня. Но как е трудно това! По-лесно е, ако се опираш на по-голям терен: да лазиш като влечуго, да газиш другите с четири лапи на хищник. Дори да бръмчиш и хвърчиш като досадна муха се иска повече пространство. Колко малко е потребно, за да бъдеш човек — само две стъпа̀ла земя. Затова е така неустойчиво. Всеки миг те заплашва спъване и падане. И все пак ти стоиш изправен на два крака и гледаш нависоко. Това ти стига.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

tags: blaga-dimitrova

5 likes

More of Radost’s quotes…