Жаклин Спасова-Бобева

“Чувай: никой не може да знае какво става в две, между две живи човешки души. Освен двете души. Когато между тях лежи севда. Никой. Даже и двете души. Разбра ли? Защото само в севда душата на човека е истинска. Най-истинска. А истинското човек не разбира и у себе си, камо ли у другите.”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“После се замисли: това ли е искал за тоя народ - тегло? Иска да мъсти? Или иска мир и тишина? Какво точно иска? Ако караш с добром - смятат те за мекушав и ти се качат на главата. И бият. Ако отвръщаш на злото със зло - свикваш със Злото у себе си и непрекъснато му търсиш като храна все ново и ново Зло извън себе си, за да го оправдаваш... И тогава Злото у тебе страва обгърнало, постоянно Зло.”
― Георги Божинов

“А е моя, толкова моя, като нищо друго мое на тоя свет; като никоя друга жива душа. Човек е истински само тогава, когато има една такава жива душа. Само една. Само тогава.”
― Георги Божинов

“Чарда. Стадо. От стадото отделят брав, възседнат го, стиснат го с колене през ребрата, извият му шията назад - и теглят ножа през гърлото. Приврещи, притръшка се, докато се задави и стихне. И само поритва леко. А другите в това време си пасат, пасат си и хабер нямат. Стадото пасе и придава полека напред. И вече е забравило за оня брав, дето приврещял и се задавил в кръвта си. Хич биля не го е и забелязало... Нож чака всички, кво има да му се мисли толко. Нож. Паси - сега-засега... И стадото пасе. Казали му да опасе едно село - и опасло го. Какво е виновно стадото? Къде сите - там и гол Асан. Квото за сите - това и за Асан, голия. Паси днеска за днеска. Паси и не дигай глава, и не чакай, не гледай утрето. Утре нема... А той гледа и чака. Нещо е сбъркан, повреден е нещо. Гледа и чака... Но стадото не е стадо, а глутница. Пак е стадо, но казали му да стане глутница - и става глутница. И изяда друго стадо. После пак става стадо, което може да бъде изядено от друга глутница. И край нема тая...”
― Георги Божинов