Жаклин Спасова-Бобева

“А е моя, толкова моя, като нищо друго мое на тоя свет; като никоя друга жива душа. Човек е истински само тогава, когато има една такава жива душа. Само една. Само тогава.”
― Георги Божинов

“Hildegard of Bingen (1098 - 1189) with her prophetic gift and depth of vision, was the first to describe the healing powers of food. Hildegard’s nutritional approach is simple and healthy”
― Dr. Wighard Strehlow, St. Hildegard of Bingen‘s Nutrition: Spelt - The Super Food

“Чарда. Стадо. От стадото отделят брав, възседнат го, стиснат го с колене през ребрата, извият му шията назад - и теглят ножа през гърлото. Приврещи, притръшка се, докато се задави и стихне. И само поритва леко. А другите в това време си пасат, пасат си и хабер нямат. Стадото пасе и придава полека напред. И вече е забравило за оня брав, дето приврещял и се задавил в кръвта си. Хич биля не го е и забелязало... Нож чака всички, кво има да му се мисли толко. Нож. Паси - сега-засега... И стадото пасе. Казали му да опасе едно село - и опасло го. Какво е виновно стадото? Къде сите - там и гол Асан. Квото за сите - това и за Асан, голия. Паси днеска за днеска. Паси и не дигай глава, и не чакай, не гледай утрето. Утре нема... А той гледа и чака. Нещо е сбъркан, повреден е нещо. Гледа и чака... Но стадото не е стадо, а глутница. Пак е стадо, но казали му да стане глутница - и става глутница. И изяда друго стадо. После пак става стадо, което може да бъде изядено от друга глутница. И край нема тая...”
― Георги Божинов

“Мир и тишина... Но за да има мир и тишина, в която да се чува как расте тревата, как шумолят талазите на ръжта, за да настане такава тишина след оня гръмол, пролетошния - трябва една последна пушка, която да затисне гърлото на другите. И един последен нож, който да пресече всички други. Или не е така?...
Дааа... все оставаше неясно нещо, нещо недоизказано, недовършено нещо. Колко пъти може да гърми последната пушка и докъде стига замахът на последния нож? Ей го неясното. А може би светът просто иска да бъде размирен, приятно му е да си играе на размирие от време на време, а ти му пречиш, защото той пречи на тебе? Какво точно е, какво? Кой да каже, кой знае?... Дълбок е светът. А ти искаш да стигнеш до дъното му, да го обърнеш като овчо шкембе и да го промиеш, за да го разбереш. Дълбок е светът и човек може да се удави в дълбокото. Но Калуньо не е човек, който ще се побои от дълбокото. Той може да се побои само от себе си...”
― Георги Божинов, Калуня-каля