Knigoqdec

“Stories may well be lies, but they are good lies that say true things, and which can sometimes pay the rent.”
― Neil Gaiman

“– Ти знаеш ли – рекох, – че тоз кон и презиме си има? Общий му вика Михал Ангелов.
Асенчо бая се учуди и аз зех да му разравям как Общи бил навремето във Флоренца, град в Италия, кога ся сражавал в дружините на Гарибалди, за кой ся оказа, че Асенчо бил чувал.
– А тъй! Значи бил във Флоренца. А във Флоренца навремето имало един человек, Михайло Ангело, много изкусен зидар, статуи правел. (...)”
― Милен Русков, Възвишение

“- Не ся казва, бачо Гичо, европейский, а ся казва европеанен, Европеанните народи. И съм та чувал, ще прощаваш, да казваш азиатский звяр. Туй също не е праивлно. Не ся казва азиатский, а азианен. Азианен звяр.
…
- Абе – викам, - Асенчо, ти сичко си объркал бе, братко! Туй не за какви са нещата, европейски ли са или азиатски, а за кой откъде е. Париш – паришанин. Ако е от Европата – европеанин. Както ти си жерунец, но овцете са жерунски. Разбираш ли?
- Тъй ли мислиш? – рече Асенчо учуден, загледан в листът.
- Точно тъй. И туй „е“ накрая е вече остаряло. Не паришанен, берлинянен, а паришанин, берлинянин. Тез неща ся променят с времето. Тоя буквар – рекох – е от лето 1824-то. Има-няма 50 години от тогаз. Я колко работи са ся променили! „Е“-то на „И“ е станал.
- Тъй ли мислиш? – рече Асенчо.
- Стига едно и също повтаря! – сопнах му ся аз. – Глава нямаш ли? Не сичко, дето го пише някъде, е Светото писание. Нещата ся променят! Днеска едно, утре друго.
- Че то тъй къде ще му излез краят? – вика Асенчо.

Ей затова не обичам да споря с него. Може да та раздразни много, а ти не можеш го нахока, понеже той не от лошо сърдце го прави, а от естествена человеческа простотия, и ся чудиш как да постъпиш. Иди ти да го хласнеш, но няма за що.”
― Милен Русков, Възвишение

“Life has no remote....get up and change it yourself!”
― Mark A. Cooper, Operation Einstein