The Reading Cat

“THE WORLD IS increasingly designed to depress us. Happiness isn’t very good for the economy. If we were happy with what we had, why would we need more? How do you sell an anti-ageing moisturiser? You make someone worry about ageing. How do you get people to vote for a political party? You make them worry about immigration. How do you get them to buy insurance? By making them worry about everything. How do you get them to have plastic surgery? By highlighting their physical flaws. How do you get them to watch a TV show? By making them worry about missing out. How do you get them to buy a new smartphone? By making them feel like they are being left behind. To be calm becomes a kind of revolutionary act. To be happy with your own non-upgraded existence. To be comfortable with our messy, human selves, would not be good for business.”
― Matt Haig, Reasons to Stay Alive

“Има нещо сбъркано в отношението към Квазимодо – читателите би следвало само да обичат това клето създа­ние. Толкова е противен, жал ни е за него, роден е да бъде жертва.
Когато се влюбва в Есмералда, така ни се иска да на­сърчим хубавицата: „Обичай го! Той е трогателен! Не об­ръщай внимание на външността му!“
Чудесно, но защо да очакваме повече справедливост от Есмералда, отколкото от Квазимодо? Та нали той се е увлякъл именно по външността на любимата си? Ролята му се състои в това да ни покаже превъзходството на вътрешната красота пред тази, която е видима за очите. Защо тогава не се е влюбил в някоя беззъба старица, та да му повярваме?
Вместо това си избира една прекрасна циганка, в която всеки може да се влюби. А се опитват да ни убедят, че Квазимодо има чиста душа!
Аз твърдя, че душата му е долна и продажна. Наясно съм по въпроса, защото Квазимодо съм аз.
Лицето ми бе пощадено от акнето, но за сметка на това то нападна подобно дъжд от скакалци горната част на гър­ба ми.
Това е моето чудо, моето интимно щастие, обектът на нежната ми неразбираема любов – аз нося върху плещи­те си отвратителността на света. Те целите са в червени и жълти циреи. Дори на слепец би му станало гадно, ако прокара ръка по гърба ми – допирът до тази грапава, леп­кава повърхност е още по-страшен от гледката.”
― Нотомб

“Мисля, че в мен има някаква развейпрахщина - все още ми се ще да бъда щастлив.”
― Ромен Гари, Clair de femme

“Stupidity mistook itself for intelligence, whereas intelligence knew its own stupidity.”
― Jonathan Franzen, Purity