The Reading Cat

“Нещастието си има и добрите страни: вкъщи вече разполагах със стаята си и с правото да чета. Никога не бях чела толкова, колкото в този период: поглъщах книгите както за да компенсирам дългото нечетене, така и за да мога да посрещна приближаващата криза. Тези, които смятат, че четенето е бягство, са много далеч от истината: да четеш, означава да се сблъскаш с реалността в най-концентрирания й вид, което, колкото и да е странно, е по-малко ужасяващо от това да си имаш работа с размитите й форми.”
― Amélie Nothomb, Antichrista

“Stupidity mistook itself for intelligence, whereas intelligence knew its own stupidity.”
― Jonathan Franzen, Purity

“Има нещо сбъркано в отношението към Квазимодо – читателите би следвало само да обичат това клето създа­ние. Толкова е противен, жал ни е за него, роден е да бъде жертва.
Когато се влюбва в Есмералда, така ни се иска да на­сърчим хубавицата: „Обичай го! Той е трогателен! Не об­ръщай внимание на външността му!“
Чудесно, но защо да очакваме повече справедливост от Есмералда, отколкото от Квазимодо? Та нали той се е увлякъл именно по външността на любимата си? Ролята му се състои в това да ни покаже превъзходството на вътрешната красота пред тази, която е видима за очите. Защо тогава не се е влюбил в някоя беззъба старица, та да му повярваме?
Вместо това си избира една прекрасна циганка, в която всеки може да се влюби. А се опитват да ни убедят, че Квазимодо има чиста душа!
Аз твърдя, че душата му е долна и продажна. Наясно съм по въпроса, защото Квазимодо съм аз.
Лицето ми бе пощадено от акнето, но за сметка на това то нападна подобно дъжд от скакалци горната част на гър­ба ми.
Това е моето чудо, моето интимно щастие, обектът на нежната ми неразбираема любов – аз нося върху плещи­те си отвратителността на света. Те целите са в червени и жълти циреи. Дори на слепец би му станало гадно, ако прокара ръка по гърба ми – допирът до тази грапава, леп­кава повърхност е още по-страшен от гледката.”
― Нотомб

“Ти си единственият човек, когото обичах, въпреки че го познавах.”
― Erich Kästner, Der Gang vor die Hunde