The Reading Cat

“Как можем да се размекваме толкова по поводи, предопределени не от чувствата ни, а от безсъдържателните дати на календара?”
― Jens Christian Grøndahl, Silence In October: A Haunting Literary Psychological Novel of Marriage, Memory, and the Mystery of Connection

“Докато не започнем да изпитваме радост от чуждия провал, все още можем да се гледаме в огледалото, без да изпитваме срам. Насладата от нечия посредственост е върхът на посредствеността.”
― Amélie Nothomb, Le Voyage d'hiver

“Има нещо сбъркано в отношението към Квазимодо – читателите би следвало само да обичат това клето създа­ние. Толкова е противен, жал ни е за него, роден е да бъде жертва.
Когато се влюбва в Есмералда, така ни се иска да на­сърчим хубавицата: „Обичай го! Той е трогателен! Не об­ръщай внимание на външността му!“
Чудесно, но защо да очакваме повече справедливост от Есмералда, отколкото от Квазимодо? Та нали той се е увлякъл именно по външността на любимата си? Ролята му се състои в това да ни покаже превъзходството на вътрешната красота пред тази, която е видима за очите. Защо тогава не се е влюбил в някоя беззъба старица, та да му повярваме?
Вместо това си избира една прекрасна циганка, в която всеки може да се влюби. А се опитват да ни убедят, че Квазимодо има чиста душа!
Аз твърдя, че душата му е долна и продажна. Наясно съм по въпроса, защото Квазимодо съм аз.
Лицето ми бе пощадено от акнето, но за сметка на това то нападна подобно дъжд от скакалци горната част на гър­ба ми.
Това е моето чудо, моето интимно щастие, обектът на нежната ми неразбираема любов – аз нося върху плещи­те си отвратителността на света. Те целите са в червени и жълти циреи. Дори на слепец би му станало гадно, ако прокара ръка по гърба ми – допирът до тази грапава, леп­кава повърхност е още по-страшен от гледката.”
― Нотомб

“— По-добре се захвани с нещо, докато чакаш промяната.”
― Tarjei Vesaas, The Birds