Альона а.к.а. Льо

“Никъде по света няма толкова дълбоко мълчание, защото това мълчание всъщност е един огромен, вкаменен вик. В него не се усеща спокойствието на гробище, където сред множеството уморени и изтощени животи почиват само малцина, които са били млади и ентусиазирани. Тук огромната сила на стотици хиляди мъже, бликаща от очите им, мощта, която ги е карала да гледат и да дишат, да се привеждат и да стрелят, сякаш изведнъж се е разпиляла на отделни атоми. Вкопчени в самозащитата, те са копнеели да запазят живота, ухажвали са го, вярвали са по-страстно от останалите, по-диво и по-пламенно, че той, животът, ще победи. Но тази отчаяна и пресилена воля, този кипящ въртоп от активност, надежда, страх, копнеж да останат живи изведнъж са били пометени от градушка от шрапнели и куршуми. И тогава онова най-упорито, но и най-лесно ранимо неща на света - живота, губи кръвта си и над осемстотин хиляди мъже завинаги се спуска мрак.”
― Ерих Мария Ремарк

“Виж какво — за друг човек аз не се кълна. От човека всичко можеш да очакваш. Независимо какъв е на вид. Гледаш някой сериозен мъж, разсъдлив, благообразен, пък бил той министър, депутат или професор — гледаш го през деня, че е такъв, ала нощем той става съвършено друг. В мерзост потъва нощем, в смрад и гнусотия. Непредвидимо нещо е нощният човек, дълбока тъма, кладенец без дъно. Ничие око не прониква в него, само може би дяволът и Бог надзъртат там, ама и те с погнуса. И тоя нощен човек ние винаги си го носим в себе си, и на припек слънце той дреме в нас и чака да му дойде редът.”
― Димитър Кирков, Балкански грешник

“-Но защо е така, Георг, защо? Понеже ни измамиха, измамиха ни така, както дори още не подозираме! Понеже злоупотребиха страшно с нас! Казаха ни "отечество", а имаха предвид окупационните планове на една хищна индустрия, казваха "чест", а имаха предвид раздорите и властоманията на шепа славолюбиви дипломати и големци, казваха "нация', а имаха предвид жаждата за подвизи у безработни генерали! - Лудвиг разтърсва Рае. - Нима не разбираш? Думата "патриотизъм" натъпкаха със свои кухи фрази, с тщеславие, властолюбие, лъжлива романтика, глупост, търгашески ламтежи и ни я поднесоха като лъчезарен идеал! И ние повярвахме, че тя протръбява ново, силно, могъщо съществуване! Нима не схващаш? Водихме война срещу самите себе си, без да го знаем! И всеки точен изстрел улучваше някого от нас! Чуй ме, ще ти го изкрещя в ушите: младежта на света тръгна на бой и във всяка страна вярваше, че се бори за свобода! И във всяка страна я излъгаха и злоупотребиха с нея, във всяка страна тя се сражаваше за интереси вместо за идеали, във всяка страна я покосяваха куршуми и тя се самоизтребваше! Нима не проумяваш? Съществува една-единствена борба: борбата срещу лъжата, половинчатостта, компромиса, срещу отживялото! Ние обаче попаднахме в мрежите на техните фрази и вместо срещу тях се борихме за тях. Вярвахме, че воюваме за бъдещето, а воювахме срещу него. Нашето бъдеще е мъртво, защото мъртва е младежта, негов носител. Ние сме просто оцелели останки! Затова пък другите си живеят живота - ситите, доволните, те живеят по-сито и по-доволно от когато и да било! Тъй като недоволните, устремните, напористите загинаха за тях! Помисли за това! Цяло едно поколение е унищожено! Цяло едно поколение надежда, вяра, воля, сила, умения бе хипнотизирано дотам, че покоси с куршуми само себе си, въпреки че навсякъде по света имаше едни и същи цели!”
― Erich Maria Remarque, The Road Back

“— Къщата край морето не е просто недвижима собственост. Това е състояние на ума [...].
— Къщата край морето — продължи старецът, — дори не е нужно да е край морето. Макар че най-хубавите са там. Всички ние обичаме да се събираме при гранични обстоятелства [...].
— Там, където сушата и водата се срещат. Където земята се среща с въздуха, където тялото се среща с ума. Където пространството се среща с времето. Обичаме да седим от едната страна и да гледаме другата.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless