Ivan Dimitrov

“И какво научаваха студентите на Амалфитано? Научаваха се да рецитират на висок глас. Запаметяваха двете или трите стихотворения, които обичаха най-много, за да ги запомнят и да ги рецитират при подходящ повод: погребения, сватби, моменти на самота. Научаваха, че книгата е лабиринт и пустиня. Че няма нищо по-важно от безкрайното четене и пътуване, може би една и също нещо. Че когато книгите биват четени, писателите се освобождават от душите на камъните, където живеят след като умрат, и се преместват в душите на читателите като в мека затворническа клетка, клетка, която по-късно се издува и се пръсва. Че всички системи за писане са измама. Че истинската поезия живее между бездната и нещастието и че великата магистрала на безкористните действия, на елегантността на очите и съдбата на Маркабру, минава покрай дома й. Че най-големият урок на литературата е кураж, един рядко срещан кураж като каменен кладенец в средата на блатиста местност, като вихър и огледало. Че четенето не е по-удобно от писането. Че чрез четенето се учим да задаваме въпроси и да помним. Че паметта е любов.”
― Roberto Bolaño

“самотата е твърде естествена,
за да бъде понасяна леко”
― Георги Рупчев, Превъртане на световете

“Сега умните хора на Запад, а там умни - значи богати, влагат милионите си в произведения на изкуството. Картини, икони, антични произведения, вази... Тяхната цена никога не пада, напротив, покачва се. Произведението на изкуството не ще ни храна, ни вода, нито се организира в профсъюзи - седи си кротичко в един ъгъл и си вдига цената. По цял ден само това прави - вдига си цената. И досега високо е отишла цената, Антонов, смайващо високо. А какво му трябва на човек в днешно време - пари. Щастието не е в парите може би, но не е и в това да нямаш пари.”
― Станислав Стратиев, Избрано #2 Драматургия

“ХАМ: Клов!
КЛОВ: Какво има?
ХАМ: Ние в момента... не добиваме ли... някакъв смисъл?
КЛОВ: Смисъл? Ние и смисъл? (Кратък смях) Ама че майтап!”
― Beckett Samuel