Silviya Boyanova

“Тезата, че САЩ се противопоставят на радикалния ислям, е нелепа. Най-екстремната ислямска фундаменталистка държава е Саудитска Арабия и тя е любимка на САЩ. Великобритания също последователно поддържа радикалния ислям. Причината е съпротивата срещу светския национализъм.
Ноам Чомски”
― Ноам Чомски, On Western Terrorism: From Hiroshima to Drone Warfare

“Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлее в мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно, че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно няко ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха й в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците й, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката им трябваше да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”
― Александър Секулов, Гравьор на сънища

“Прод. на писмото на Кристоф: Ти обаче, който си булгаре, никога няма да се научиш, че улицата не се пресича на червено. Ти винаги и всякога живееш с тръпката, че връхлитащата кола ще мине на милиметър от теб. Само че твойта математика противоречи на всеобщата математика и колата те прегазва. Понеже не умираш на секундата, ти се питаш защо изчакващите зелено не изпитват съчувствие. Тъпо питане. Ако не пукнеш на секундата, очакващите зелено са разочаравони, че колата не се връща да те довърши и допремаже окончателно. Особено ако става дума за твои близки, роднини или просто придружители.
Когато някой изпадне в ситуация да копнее за съчувствие, той трябва моментално да посегне към въжето и да се надява само не неговото съчувствие.
Приятелите? Човек просто трябва да отвори Книгата на Йов и да прочете на каква сладострастна подлост са готови те, когато Йов е в ямата, а приятелите му, пълни с умни съвети, си клатят кратата над нея.
Може би тогава остава жената?
По всяка вероятност тук е най-голямата фалшификация на формулата "човек+човек". В интерес на жената може да се каже, че тя никога не тръгва към теб с лоши намерения. Тя тръгва с добри. Тя иска да види (и дълго време вижда!) силния, умния, потентния, успелия, атрактивния - с една дума човека, под когото би могла да се подреди.
В момента, в който според гореспоменатата математика силният стане слаб, умният - досадно глупав, потентният - импотентен, успелият - неудачник, и атрактивният - грозен и подут от алкохол, то каква ще е реакцията и на най-"обичащата" жена? Средностатистическа. Не очаквай милосърдие. Присъствайки с нездраво хранително присъттвие на твойта агония, тя ще намери най-неподходящия за теб момент да ти забие ножа. Но не там, където трябва, а там, където ужасно боли, но още не убива....”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Какво е това свинско време, дявол да го вземе, което обрича страхотните таланти на разкапване, унижение и в крайна сметка - на смърт, а разни долнокачествени типове - царе, принцове, външни министри, мошеници, крадци, убийци, самодоволни негодници и затлъстели аналфабети, крякащи пред затъпелия от умора народ лозунги за някаква несъществуваща тяхна Европа - са каймакът на обществото?
Сякаш нарочно?
Нека дойде нощта. Нека си вземе този свят.”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов