Silviya Boyanova

“Моят мозък се съпротивляваше. И не защото приемах ирационалните аргументи на Кристоф за халееви комети, леденостуден космически джаз и неразбираема еротика. Кристоф продължаваше да бъде един ранен във всички камери на сърцето си звяр, който мистифицираше тъмната стихия на женската природа и склонността ѝ да помита мъжката като торнадо. Преди да се е случило каквото и да е, той виждаше в мен бъдещата жертва и искаше като всеки добър, егоистичен приятел да ме предпази от неизбежните катастрофи, за да ме съхрани за себе си.”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Ако имате работа с вирус, който ще разпространи зараза, трябва да унищожите вируса и да ваксинирате онези, които има опасност да се заразят, именно това бе направено в Югоизточна Азия и Латинска Америка едновременно. Това стана през 60-те, когато основните вълни на репресията започнаха да се надигат из цяла Латинска Америка: в Бразилия се установи диктатура, която бе на власт до 80-те години; след това паднаха и други плочки на доминото, довели накрая до кървавите войни на Рейгън в Централна Америка. А в Югоизточна Азия - във Филипините на власт бе Фердинанд Маркос; в Тайланд имаше диктатура; Сухарто оглави Индонезия, а демокрацията в Бирма бе до голяма степен смазана и последиците от това се проявяват и до днес.”
― Ноам Чомски, On Western Terrorism: From Hiroshima to Drone Warfare

“Смехът освобождава селянина от страха от дявола, защото по време на празненствата на невежите и дяволът бива представян като беден и невежа, а това значи, че може да бъде обуздан. Но тази книга би могла да учи, че освобождаването от страха от дявола е цяла наука. Когато се смее, докато виното гъргори в гърлото му, селянинът се чувства господар, защото е обърнал наопаки връзката на подчинение; но тази книга би могла да подскаже на учените остроумните - ставащи от този момент възвишени - начини за узаконяване на този обрат. Тогава това, което в неосъзнатите действия на простия човек за щастие е все още подбудено то стомаха действие, ще се превърне в действие на ума.....
Смехът отвлича за известно време простия човек от страха. Но законът се налага чрез страха, чието истинско име е страх от Бога. А от тази книга би могла да излезе сатанинската искра, която да подпали в целия свят един нов пожар; и смехът ще се очертае като ново, неизвестно дори на Прометей, средство за премахване на страха. Докато се смее простият човек не се бои от смъртта; но след като тази негова свобода се изчерпи, ето че литургията, съгласно Божията вола, отново му налага страха от смъртта. А от тази книга би могъл да се породи нов разрушителен стремеж за преодоляване на смъртта чрез освобождаване от страха.”
― Умберто Еко, The Name of the Rose

“Прод. на писмото на Кристоф: Ти обаче, който си булгаре, никога няма да се научиш, че улицата не се пресича на червено. Ти винаги и всякога живееш с тръпката, че връхлитащата кола ще мине на милиметър от теб. Само че твойта математика противоречи на всеобщата математика и колата те прегазва. Понеже не умираш на секундата, ти се питаш защо изчакващите зелено не изпитват съчувствие. Тъпо питане. Ако не пукнеш на секундата, очакващите зелено са разочаравони, че колата не се връща да те довърши и допремаже окончателно. Особено ако става дума за твои близки, роднини или просто придружители.
Когато някой изпадне в ситуация да копнее за съчувствие, той трябва моментално да посегне към въжето и да се надява само не неговото съчувствие.
Приятелите? Човек просто трябва да отвори Книгата на Йов и да прочете на каква сладострастна подлост са готови те, когато Йов е в ямата, а приятелите му, пълни с умни съвети, си клатят кратата над нея.
Може би тогава остава жената?
По всяка вероятност тук е най-голямата фалшификация на формулата "човек+човек". В интерес на жената може да се каже, че тя никога не тръгва към теб с лоши намерения. Тя тръгва с добри. Тя иска да види (и дълго време вижда!) силния, умния, потентния, успелия, атрактивния - с една дума човека, под когото би могла да се подреди.
В момента, в който според гореспоменатата математика силният стане слаб, умният - досадно глупав, потентният - импотентен, успелият - неудачник, и атрактивният - грозен и подут от алкохол, то каква ще е реакцията и на най-"обичащата" жена? Средностатистическа. Не очаквай милосърдие. Присъствайки с нездраво хранително присъттвие на твойта агония, тя ще намери най-неподходящия за теб момент да ти забие ножа. Но не там, където трябва, а там, където ужасно боли, но още не убива....”
― Виктор Пасков, Аутопсия на една любов