Mihail Kostov > Recent Status Updates

"Бяха забравили мантията невидимка на върха на кулата."

Остават ми 80 страници. Не ми спойлвайте, но нещо ми подсказва, че Конфедерацията няма да възкръсне.

"Те не разбираха негрите, нито отношенията между негрите и бившите им господари. И въпреки това бяха водили война, за да ги освободят. След като ги бяха освободили обаче, не не желаеха да имат нищо общо с тях и ги използваха единствено като оръдие да тероризират южняците. Не ги харесваха, нямаха им доверие, не ги разбираха, но все пак постоянно надаваха вой, че южняците не умеели да съжителствуват с тях."

"Според него на една жена не ѝ прилягаше да разбира тъй добре от дроби и делови въпроси, а ако за беда ѝ се бяха лепнали подобни способности, тъй неподходящи за дама от висшето общество, би трябвало да положи усилия да ги прикрие."

"Когато аз имах наглостта да ви направя същото това предложение, вие ме изгонихте от дома си. Не че ви го натяквам, скъпа. Просто се учудвам на странностите в начина ви на разсъждение. Не бихте го направили за свое удоволствие, но сте съгласна да го извършите, за да се преборите с нищетата. Това доказва схващането ми, че всяка добродетел е просто въпрос на цена."

Ала след малкото облаче на хоризонта, появило се от северозапад преди четири месеца, последва силна буря, а сетне грохотен ураган, който срина из основи нейния свят, завъртя я във вихър, изтръгна я от спокойния и безметежен живот и я запокити насред тази пустош, населена с призраци.

- Надявам се да сте доволни от себе си. Можеше всички да сме мъртви... или още по-зле... изключени.

- Скъпа моя, наистина ли някога сте имали съпруг?
- Откъде мислите, се е взел синът ми?
- О, за такова нещо съпругът изобщо не е задължителен...

Чудовищно и нереално бе, че нежносиньото утринно небе се затъмняваше от оръдейния дим, надвиснал като буреносен облак над града; невероятно бе, че топлият слънчев ден, наситен с благоуханния аромат на акация и рози, крие смърт, разнасяна по улиците от свистящи снаряди, чийто грохот сякаш възвестяваше свършека на света, а шрапнелите отхвръкват на стотици метри и разкъсват на парчета хора и животни.

Само миг преди това сърцето ѝ отново изстина при мисълта за нашествие на янките, но при думата "целувка" страхът ѝ бе напълно забравен. Тази тема бе хиляди пъти по-интересна от някакви там военни работи...

- Вие на негово място нямаше ли да приемете служба при янките, за да се спасите, а после да избягате?
- Естествено - каза Рет и зъбите му проблеснаха под мустаците.
- А защо Ашли не го е сторил?
- Той е джентълмен - отвърна кратко Рет и остави Скарлет смаяна от умението му да вложи толкова цинизъм и презрение в тази единствена дума, изпълнена с благородно съдържание.

(Бележка от Мишо: Обичам Рет Бътлър!)

Сега сме квит с Юга. Югът ме изхвърли веднъж и спокойно можех да умра от глад. Но не умрях от глад и печеля достатъчно пари от неговата предсмъртна агония, за да наваксам изгубеното, което ми се падаше по рождение. Когато войната свърши, аз ще съм богат, Скарлет, защото съм далновиден - пардон, продажен.

В случай че неговата мъжественост не беше тъй безспорно изявена, способността му да запомня и да възпроизвежда най-дребните детайли на рокли, дамски шапки и прически би могла да му спечели лошата слава на непълноценен мъж.

За Скарлет плътската любов не означаваше нищо друго освен подчинение на една необяснима лудешка прищявка на мъжа, несподеляна от жената - болезнено и притеснително изживяване, неизбежно водещо до още по-болезненото раждане на деца.

Внезапно се запита дали Рет Бътлър няма пръст в тази загадъчна случка.

Обърна се на другата страна и заспа отново, а когато отвори очи на другата сутрин, изобщо не помнеше този сън.

Поразително е упорството на жените да запазят веригите, които оковават тях самите!

Нова година, ново препрочитане.