Christopher > Recent Status Updates

Толкова неща ме предават сега, че не знам какво да кажа за теб, Фокнър. Колкото пъти се довериш на хората, толкова пъти им даваш собственото си сърце, и колкото пъти дадеш сърцето си, толкова пъти ще бъдеш убит. Със всяко умиране си ставаш сам най-чужд и съзнаваш, че си предал тоз, който ще предава себе си завинаги. Тупти сърце, а капките на мокрия парцал от другите ще дълбаят вечно в ямата под душата. Битово и кухо.

xxviii. Отчайващо преживяване за всички замесени, включително и читателя!

xvii. Има една песен, много ми напомня на взаимоотношенията между персонажа на Хийтклиф и ролята на разказвач на Емили Бронте или във вселената на романа - тази на прислужницата Нели. Хийтклиф е демон, потвърдено е, но колко от това се дължи на изкривен поглед?

"And now it's coming back around again, another story that you wrote me in. I wasn't looking for a way to win, I was just waiting for the plot to end."

x. Крайностите се крият из Небесата, а Адът е всекиму личен. Това под покривите е споделен Ад, един край на Небесата. Човешкото се губи из покварено душевното. Животните имат ли душа? Изглежда, че не, не и тези, участващи в тази поредна глава.

ix. Необичайното в света на „Брулени хълмове“ не описва само духовете. Съществуването на Хийтклиф остава с неясен произход. Неговото изчезване в тази глава прави неговия образ още по-размит в очите на буквалното. Кой е той? Въпроси, които си задаваме, докато четем за бурните му взаимоотношения. Нима битието му е дело на нечие въобръжение? Нима той съществува само като последователност от букви? Другите осъзнават ли?

iii. Възможност за свръхестествено отвъд субективното преживяване. Откъс от нашата реалност, която може да е само делируим на една объркана душа и това е приемливото за нас. Немислимото е, че може би някъде там, непосилно за нашето съзнание, но блуждаещо, има нещо повече. Нещо отвъд. Друга реалност, друга субстанция. Другото е тук и двама знаят за него. Нима ветровете носят нещо повече от видимото?

It's deeply autobiographical, whatever. He is basically breaking the book as an object, plays with the whole idea of creating narrative and tries to tell his personal story, and THAT'S the fictional story he is writing in the book. It's interesting, still very early to judge, and not enough time to read what I want and busy reading... let me check again... ah, yes, Derrida... Amazing stuff...

tva do avgust shte go vl