Iliyan > Recent Status Updates

Не една книга ме е разплаквала на последните си страници. Тази ме разплака на 70-та.

So far голяма скука

Има нещо сходно с предишното, което прочетох - Силоз. Пак имаме живеещи под земята хора и главният герой е от рода на механиците. Но Брандън Сандерсън си е Брандън Сандерсън. Докато Хю Хауи се усеща като фаст-фууд, Брандън Сандерсън си е ресторант с три звезди Мишлен. Определено започвам да си оправям вкуса от "дюнера, който изядох".

От книгите, в които постоянно нещо се случва. Държи интереса.

Силно начало в първите страници. Завладяващо.

Ох... Много резонира историята в мен. Социални тревоги.

Малко тегаво начало, но после става доста интересно. Като цяло всичко се върти около информацията - от племенните разкази и после писмеността, до днешно време и информационните технологии. Разисква се как и формацията под всякаква форма влияе на живота и съдбите на хората. Има история за възникването на библията и тълкуването ѝ. Определено се заформя по-интересно от началото на книгата.

Бил Брайсън не разочарова. Книгата е пълна с доста интересни факти и изводи с чувство за хумор.
Едно от най-ценните неща в тази книга, както и в "Кратка история на почти всичко", за мен е историята - как нещо напълно грешно и ужасяващо е било смятано за нещо нормално. Примерно, днес на път за работа четох за лоботомията и почти на всеки ред настръхвах. Имаме късмет, че не сме живяли тогава. Но си имаме други проблеми

В тази книга до този момент го удря повече на душевна борба и day dreaming. Чак на 40% започна нещо да се раздвижва и да се случва.
Не е толкова напрегнато колкото в първата част.

13% и 3 глави по-късно все едно тази книга е писана от напълно различен човек. Същата земя (или вселена), същите физични закони и възможности, но напълно различен жанр, много по-вълнуващ и завладяващ стил на писане. От онези, които те карат да искаш да видиш какво ще стане по-нататък и си казваш "още малко"...

Да, определено много повече екшън и напрежение. Чета и настръхвам. Доста по-интересно е от предишните 2 книги, но пък тук вече героите са се развили повече и има вече какво да създава това напрежение. Изплуват и много истории от миналото.

Определено се наблюдава повече екшън и остроумие :)

Все още не знам защо го чета. И продължавам да се питам защо е толкова препоръчвана тази книга.

Не съм много сигурен да го продължавам ли това. За тази книга лоши отзиви не съм чул, а и ми казаха "интересното започва след 100-та страница някъде", но съм на косъм съм да я сложа в графа "Монахът, който продаде своето ферари" - демек, банална, скучна, с много повторения, за много широка целева група и аудитория. Но ще я побутна още мъничко, пък да видим.

За разлика от първата книга, продължението се усеща като холивудски филм. Имам усещането, че в първата книга имаше много по-малко разгори и описания на обстановката и интериора, докато тази се усеща като много по-детайлна.
Първите 3 глави, макар излишните детайли, започват обнадеждаващо, че скоро ще има приключение, но ... Случайно видях един от рейтингите за книгата и леко се притесних. Нека видим как ще е.

Още на първите страници ми идва да ударя книгата в земята от яд, четейки как бедни хора биват лъгани ...

Вече трета книга от поредицата ме държи под напрежение какво ще стане и не пуска вниманието ми. Няма пълнежи, които да те убиват от скука, а постоянно се случва нещо.

Не обичам да зарязвам книги, ама това няма четене. Не знам изданието ли е старо или какво, но като се почне едно изброяване, забравяш за какво четеш. То е "независимо дали сега, утре или вчера, може да искаш нещо или нищо, или всичко..., А знаеш ли какво, или защо, или кога го искаш"... Айде, мерси. Има умни неща, но моят мозък е прекалено елементарен да ги изтърпи тия.