Kalina > Recent Status Updates

"Казах на бадема: „Братко, поговори ми за Бога.“ И бадемът цъфна."

"Не искам да поставя за съдник ума си, нямам му вяра; нито пък сърцето си, нямам му и на него вяра. Единият осъжда всичко, другият прощава всичко."

"Един велик отшелник, свети Антоний, казва: „Ако си постигнал покой и чуеш цвъртенето на врабче, в сърцето ти вече го няма предишния покой.“

"Не съм виновен аз, Сатаната е виновен; ама и той не е виновен, всичко е от Бога дадено."

"— Човекът е създаден по образ и подобие Божие — възрази приятелят ми. — Той не е само тези мръсотии, а и нещо друго.

— Бил е! — изкрещя калугерът. — Бил е, но вече не е; душата, в света, в който живеете, е станала и тя плът. Грехът я е турил на гърдите си и я кърми."

"— Загубил си си ума, нещастнико! — казах му аз, за да го подразня.

А той се засмя:

— Дадох си акъла — отвърна ми той — и взех в замяна Бога; ще рече: дадох един фалшив петак и си купих рая. Какво ще кажеш, чадо мое, минах ли се с покупката?"

"Слушах ги и се любувах на човешката душа, която всесилно можеше да преобразява и да подчинява всичко на своите мечти. Около един непроменим образ, една неугасваща звезда — Христос, вярващите въртят небето и земята и ги карат да им служат. Христос е Великият Ответ на всички съмнения; всичко се обяснява, осветлява, поставя се в ред, и душата се успокоява. Пита, измъчва се, обърква пътя, отчайва се само невярващият."

"— Това, по което най-много се различаваме един от друг, Ангеле, е следното: ти мислиш, че си намерил избавлението и си се избавил; а аз мисля, че избавление няма, и вярвайки в това, съм се избавил."

"бе един от малцината, чието присъствие ми е било по-приятно от отсъствието му." мууд

"„Ти си коза — казвах често на душата си и се мъчех да се засмея, за да не се разридая, — ти си коза, клета моя душа; гладна си и вместо да ядеш месо и хляб и да пиеш вино, вземаш един бял лист и пишеш: месо, хляб, вино. И изяждаш листа.“"

"В Атина — пустош. Приятелите ми — всекидневните житейски грижи бяха съсухрили ума и сърцето им.

— Нямаме време да мислим… — каза ми един от тях."

sofia wer u at

"...Дали действително този беше или не смисълът, тогава за мен това нямаше голямо значение; имаше значение да намеря, да създам един смисъл, който да е в съгласие с мен самия, и по този начин, като го следвам, да разгърна докрай собствените си способности и амбиции."

"И не ми беше грижа да открия — догаждах се, че това е невъзможно и напразно — какъв е обективно смисълът на живота, а какъв е смисълът, който аз, субективно, му давам съобразно моите душевни и духовни потребности...."

"...И младежът, често пъти без сам да съзнава това, създава в себе си, скришом, друг бог, който да не посрамва сърцето му.

„Вярвате ли в безсмъртието на душата?“ — запитали веднъж Ренан; а хитрият фокусник отвърнал: „Не виждам никакво основание бакалинът ми да бъде безсмъртен.“"

"...„Ако аз бях бог — размишлява младежът, — щях щедро да раздавам безсмъртие; никога нямаше да оставя едно прекрасно тяло или една смела душа да умре; какъв е този бог, дето в същата торна яма хвърля и красивите, и грозните, и смелите, и страхливите, стъпква ги с ходилото си, без разлика, и ги превръща всички в кал? Или не е справедлив, или не е всемогъщ, или не разбира!“..."

" След това мое първо пътуване, красотата винаги оставя вкус на тленност по устните ми. По този начин душата ми се обогати, тъй като откри нов повод за бунт; защото наивната душа на младия човек не се примирява лесно красотата да бъде унизявана и Бог да не простре десницата си над нея и да я направи безсмъртна..."

"Колко пъти, като гледах прекрасните тела, които сияят като безсмъртни в картините на Възраждането, ме е обхващала непоносима скръб и негодувание, задето всички тези божествени форми, дали живот на картините, са се разкапали, превърнали са се в пръст; само едно мигновение трае под светлината на слънцето човешката красота и слава."

"Обаче, когато след толкова години искам да си припомня тогавашните си радости, оставам изненадан; най-духовните са се уталожили, слели са се напълно с мен, не мога да ги отделя вече като спомени; от паметта ми те са преминали в кръвта ми, живеят и действат като естествени мои инстинкти."

"...Само когато остарее човек, или когато го налегне болест или го сполети нещастие, само тогава се разделят и враждуват помежду си, и ту тялото иска да командва, ту душата вдига свое знаме и иска да си отиде, а умът, безсилен, гледа и описва разпадането."

"През цялото време, докато продължи това сватбено пътешествие с душата ми, чувствах, както никога по-късно през целия си живот не почувствах това, че тяло, душа, ум са направени от една и съща пръст...."

"Един жив човек, който днес съзнава, и обича, и се бори, не може вече да се разхожда и да се радва безгрижно на красотата. Днес тревогата се разпространява като пожар и никое застрахователно дружество не може да те осигури против пожар. Бориш се и изгаряш с цялото човечество."

"Един гръцки пейзаж не поражда в нас, гърците, някаква безкористна тръпка пред прекрасното; всеки пейзаж си има име — нарича се Маратон, Саламин, Олимпия, Термопили, Мистрас, — свързан е с някакъв спомен, тук се посрамихме, там се прославихме, и изведнъж пейзажът се превръща в изпълнена с много сълзи и много заблуди история."

Когато един грък пътешества из Гърция,пътешествието му се превръща съдбовно в мъчително търсене на дълга.Какда станем и ние достойни за прадедите си,как да продължим,без да я посрамим, традицията на нацията си?Сурова,неотслабваща отговорност тежи върху плещите ти,тежи върху плещитена всички гърци.Името притежава неотразима вълшебна сила;онзи,който се е родил в Гърция,има задължението да продължи вечната гръцкалегенда

"...едно желае умът — изискванията на страшния момент, в който ни се е паднало да се родим, и трябва, ако искаш животът ти да бъде плодотворен, да вземеш решение, което да бъде в съзвучие със страшния пулс на времето ни."

"... защото единственото безсмъртно нещо, което остава от мъртвеца, това е гласът му. Кой от всички тези гласове да избереш? Всеки глас е и една душа, всяка душа жадува за свое си тяло, и сърцето ти слуша, вълнува се и се колебае да се реши, защото често пъти най-любимите гласове не са винаги най-достойните."

"Какво щастие би било, ако гъркът можеше да се разхожда из Гърция, без да чува гласове, сърдити, строги, които се издигат от пръстта! Но за един грък пътуването из Гърция се превръща в очарователно и изнурително мъченичество; заставаш върху стъпка гръцка земя и те обзема мъка: дълбок гроб, на пластове на пластове мъртъвците, и най-различни гласове се издигат и те викат;..."

"Имаме на наше разположение само един-единствен миг, нека превърнем този миг във вечност; друго безсмъртие няма."

"Цивилизацията започва от онзи миг, в който започва играта."

"Тук, в Гърция, се убеждаваш, че духът е продължението и цветът на материята, а митът — простият, синтезиран израз на най-положителната действителност."

"Обхождам с бърз, хищен поглед картата; къде да отидем? Коя суша, кое море да видим най-напред? Всички страни протягат ръце и ме канят; слава Богу, голям е светът, каквото щат да казват дембелите, дълъг е човешкият живот, имаме време да видим и да се порадваме на всички страни, нека почнем от Гърция!"