5centreview > Recent Status Updates

Ходовете на Хийтклиф са като при настолна игра тип Монополи… сега въпросът е дали ще оплете и разказвача в мрежата си или Кати ще извади uno reverse асо от ръкава си…

Ходовете на Хийтклиф са като при настолна игра тип Монополи... сега въпросът е дали ще оплете и разказвача в мрежата си или Кати ще направи uno reverse асо от ръкава си...

Щом и Хийтклиф ти е баща, и той дори не може да те трае... смятай кво си леке!

Браво на Нели! Каза каквото си мисля: "Да не би да си въобразявате, че тая красива госпожица, тая здрава и енергична девойка ще се обвърже с една малка и умираща маймуна като вас?"

Виж го ти - шахматистът Хийтклиф 😆
Нашта система: Шах, две пешки, метър...

RED FLAG!!!! 🚩🚩🚩 "Съгласи се на това, моля ти се! Мисля, че с теб няма да се дразня и да капризнича. Ти няма да ме предизвикваш и ще бъдеш винаги готова да ми помогнеш, нали?"

Хийтклиф сега пък се прави на Наталия Симеонова и "Море от любов"... или по-скоро на Гала и Пейо от "Имаш Поща" с новото поколение...играе го Купидон...

Да не би да намеква, че знае, че Кати е негово дете...

Версията на XIX век на "умря като рокзвезда" - "умря пиян като лорд." 😆

Е, Хийтклиф вече е едновременно свободен да си ходи, и по-окован в собствени вериги от когато и да е било...

Въпросът за 100 000 евро: чие е бебето? 🤔🧐

"— Сега ми даваш да разбера колко жестока си била — жестока и фалшива. Защо ме презря? Защо измами собственото си сърце, Кати? Не искам нито с една дума да те утеша. Ти си го заслужаваш. Сама уби себе си. Да, може да ме целуваш, може да плачеш и да изтръгваш от мен целувки и сълзи — ще посърнеш от тях, те ще те прокълнат! Ти ме обичаше. Тогава какво право имаше да ме оставиш? Какво право, отговори на въпроса ми..."

Да се самоубият заедно е решение...само в главата на Катрин... затова и тя не схваща защо Хийтклиф и отказва това "бягство към свободата за двамата"...а Кати съзнава, че без Хийтклиф (и своеобразната му прошка към нея ако се съгласи) дори бягството на онзи свят без него няма да е свобода за нея, а още един затвор, докато и той не дойде...

Съжалявам,но умирам да го кажа:Хийтклиф, бро,като изваден от Red Pill Men Podcast си:"през целия си живот не съм срещал друго тъй презряно същество като нея.Случвало се е единствено поради липса на изобретателност да изоставя опитите си да установя какво още може да изтърпи,а тя пак се мъкне позорно и раболепно при мен."Това не е писано днес, това е писано и издадено през 1847г. Нагласете си го исторически...

Предвид всичко и положението в което сама се докара на перманентен цугцванг, логично е Кати да търси последен шанс за спасение, революция и бунт (дори срещу себе си) в смъртта...

Пък може да е наследствена психична обремененост, като се замисля:

"но вие познавате буйния нрав на Ърншоувци, а госпожа Линтон бие всички в това отношение. Мога да кажа само това: всичко започна с една свада. Тя получи някакъв пристъп в изблик на силен гняв. Тъй поне разправя, защото побягна в разгара на разпрата и се заключи в стаята си. Впоследствие отказа да се храни, а сега ту бълнува, ту седи в унес..."

Чета монолозите на Катрин за свободата,които тя излага САМО пред жена,и то по-нисша класово от нея (прислужницата и), рисувайки ги наравно,на моменти давайки и надмощие дори с молбите си;и мислено все ги съпоставям с времето,в което е писана и публикувана книгата(и са творяли сестри Бронте под мъжки псевдоними):време на индустриална, геополитическа и феминистка революция;и образа на Кати го изразява: раздвоеността >

Несъмнено сме някъде в спектъра:
"Не можах да обясня на Едгар колко уверена бях, че ще припадна или че ще полудея, ако той продължава да ме дразни. Не можах да овладея нито езика, нито мислите си, а и той може би не подозираше в какво страшно състояние се намирах — едва можах да се опомня, за да се опитам да избягам от него и от гласа му. Когато се съвзех и почнах отново да чувам и виждам, вече се зазоряваше."

В дълбок размисъл съм за диагнозата на Катрин... имам обаче няколко работни хипотези...

Тука е работата: хвани единия, удари другия! 🫣

Predator vibe! Ew!!!! 🤢🤮

"После запълзя към Рон.
— Рон, не ти ли бях добър приятел… добро плъхче? Нали няма да позволиш да ме убият!… Нали си на моя страна, Рон?
Ала Рон го гледаше с безкрайно отвращение.
— А аз те пусках да спиш в леглото ми! — каза той."

Тази заигравка с тъмните мисли на ХП и желанието му не дали да убие Блек ами точно как, жаден за отмъщение и кръв хубаво показва чертите му с които прилича на Волдемор...и в крайна сметка Жокерът го беше казал: един кофти ден (живот) ни дели от това да станем злодеи...