Ivan Stoinov > Recent Status Updates

Не знам как попаднах на този сборник. Някак си индийското в името на авторката ме привлече, но не е само това. Не е толкова важно. Искам да кажа, че това тук е истинско богатство - тази книга. Обичам да чета разкази, но не винаги ми допадат. Тези тук са точно такива, каквито винаги съм си представял, че трябва да бъдат едни разкази. Кратката проза е една от най-трудните форми за писане, но този сборник е съвършен.

"Болезнена книга. Както героинята Зора казва, че е "клана-недоклана", така и тази история ме хвана за гърлото, "клан-недоклан". Разбирам напълно ниските оценки тук. Темата е тежка, засяга цяла една нация, отваря много рани, бръква надълбоко в основите на исляма. Но по-добре е ли да премълчим и да не назоваваме истината, и да живеем в лъжа, защото така би било по-лесно..."

С напредването на книгата и прочитането на още 3-4 разказа, някак си, доброто впечатление от разказа "Историята на твоя живот" се заличава. Може би прекаленото научни факти изплюти без капка художествени достойнства ме кара да си мисля, че все пак добрите идеи трябва и да бъдат подплатени с добро писане, а определено писането на Тед Чанг е далече от такова. Оценка до тук, благодарение на споменатия разказ - 3,5.

Оценка 5 от 5 , въз основа на един-единствен прочетен разказ "Историята на твоя живот", който успях да намеря в нета и върху който е базиран филмът "Arrival" (на български "Първи контакт") на Дени Вилньов. В обозримото бъдеще предстои да си закупя книгата и да прочета и всички останали разкази включени тук и тогава ще имам реална оценка върху книгата.

"Най-неприятното нещо в религията са религиозните хора."

Къде беше, КНИГО? През цялото време пред очите ми и все така невидима. А може бо има логика чак сега да стигна да третата и последна (засега) книга на Джефри Юдженидис, който на всеки 9 години издава нова книга...

"Хората не спасяват други хора. Спасяват единствено себе си."

"Някой бърка в сърцето ми с лъжичка и образува водовъртеж."

"Ако сълзите имаха мирис, никой нямаше да се крие, докато плаче."

Винаги се интересувам предварително за книгата, която ми предстои да прочета. Мислех си, че съм подготвен и този път, само че сбърках. Никой не може да те подготви за това, което лъха от всяка прочетена глава. И въпреки, че когато четеш нещо такова, трябва да го правиш на пресекулки, с дълги почивки за разтуха и смях, не мога да кажа, че книгата ми върви трудно. Напротив - като запленен съм. Магия!

Когато прочетох за първи път нещо от Олга Токарчук ("Бегуни"), знаейки за Букър-а и Нобеловата наградa за литература, бях истински разочарован. Сега, след повече от година, ѝ дадох втори шанс и о, мамка му, какво писане. Още не съм стигнал до 2/3 от книгата, но съм впечатлен. Това обяснява наградите напълно."

Когато прочетох за първи път нещо от Олга Токарчук ("Бегуни"), знаейки за Букър-а и Нобеловата наградa за литература, бях истински разочарован. Сега, след повече от година, ѝ дадох втори шанс и о, мамка му, какво писане. Още не съм стигнал до 2/3 от книгата, но съм впечатлен. Това обяснява наградите напълно."

Когато прочетох за първи път нещо от Олга Токарчук ("Бегуни"), знаейки за Букър-а и Нобеловата награди за литература, бях истинска разочарован. Сега, след повече от година, ѝ дадох втори шанс и о, мамка му, какво писане. Още не съм стигнал до 2/3 от книгата, но съм впечатлен. Това обяснява наградите напълно.

Първите страници прочетени на един дъх. Предполагам, няма нищо случайно в това...

Когато са минали минимум 28 годинки от първото ѝ четене, време е за препрочитане. Особено сега, когато излиза и тв адаптацията :)