Desislava > Recent Status Updates

Не разбирам мъжете

С голямо майсторство е изваяна тази книга. Думите се леят безметежно, някак генерично и естествено. Сякаш са написани на един дъх. Потапя те в един друг свят , по-автентичен, по-ярък и по-истинен от нашия. Свят, който искаш да обитаваш, но и от който се боиш. Свят, който дава път да духовното, но е окован от веригите на патриархата. Истински изумруд в българската литература.

this is pure existential unease disguised as a crime novel

Мъка, мъка, чутовна мъка..

a true self-love guidance

Какъв мъж само.

Ако и спортът е такава клизма като тая книга, направо не знам. По-добре да не я започвате ако искате да започнете да спортувате

Препоръчайте ми японски автор, който да не е депресар до мозъка на костите си...

Изключително голям травматизъм. Смятам,че ревюто на книгата създава едно много по-различно усещане, отколкото всъщност книгата сама по себе си предоставя. Явно меланхолията и екзистенциализма са запазена черта за съвременните японски прозаисти.

Концепцията за моето "бъдещо-аз" много ми допада, звучи миродавна дори и извадена от контекста на книгата. Но като цяло wtf?

Това е една истинска дисертация по тъмна магия