Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Ан Филип.
Showing 1-3 of 3
“А какво е смъртта? Среща, неизбежна среща, която в същото време никога не може да се състои, защото дойде ли тя, нас вече ни няма. Идва в момента, когато ние преставаме да съществуваме. Така че или тя, или ние. Можем да я посрещнем в пълно съзнание, но дали можем дори за миг да я опознаем? ....... Казвах си, че ако някои по-чувствителни клетки, наречени душа, продължават да съществуват, те не могат да притежават памет, следователно нашата раздяла ще бъде вечна. Повтарях си, че смъртта не е нищо, че само страхът, физическата болкаи страданието от раздялата с любимите същества или започнатото дело прави ужасно нейното приближаване, а на тебе всичко това ще ти бъде спестено. Но как може да те няма вече на света?”
―
―
“Сладостта на въздуха ме кара да мечтая за онова, което беше, и за онова, което би могло да бъде, ако ти беше тук. Оставям се на течението, без да се взирам много надълбоко и много надалече. Чакам оня миг, когато ще се почувствам отново силна. Този миг ще дойде. Зная, че животът все още може да ме въодушеви. Изсам да се спася, без да се освободя от теб.”
―
―
“Що е любовта? Първоизточник, извор на живот, тя прави света плодоносен, тя е омаята, захласът пред чудото и едновременно с това пред вече познатото, тя е възвръщане към загубения рай, помирение между тяло и мисъл, осъзнаване на собствената сила и на собствената слабост, привързаност към живота, но и безразличие пред смъртта, увереност, завоювана веднъж завинаги и все пак неустойчива, неуловима, която трябва всеки ден наново да се спечелва.”
―
―
