“А какво е смъртта? Среща, неизбежна среща, която в същото време никога не може да се състои, защото дойде ли тя, нас вече ни няма. Идва в момента, когато ние преставаме да съществуваме. Така че или тя, или ние. Можем да я посрещнем в пълно съзнание, но дали можем дори за миг да я опознаем? ....... Казвах си, че ако някои по-чувствителни клетки, наречени душа, продължават да съществуват, те не могат да притежават памет, следователно нашата раздяла ще бъде вечна. Повтарях си, че смъртта не е нищо, че само страхът, физическата болкаи страданието от раздялата с любимите същества или започнатото дело прави ужасно нейното приближаване, а на тебе всичко това ще ти бъде спестено. Но как може да те няма вече на света?”